Томас Энгер - Кървава мъгла

Но то не спря в него, той го усещаше в главата си. И сега светеше, имаше светлина далеч навътре в гората, като че ли дърветата бяха стени на тунел, който постепенно оживява. И беше още по-добре да стоиш там, както забеляза той, след толкова много години, и да видиш как влаковите релси блестят в мрака. Като бели, проблясващи следи от ски.

След това те изникнаха, очите, интензивни и приканващи, големи като на трол. А скоростта, тя не намаляваше, релсите ставаха все по-живи, свистяха, стенеха, бяха страшни и опасни, а той се приближи с още една стъпка, усети крака си по ръба на бетона. Влакът се приближаваше и сега свиреше, машинистът може би го беше видял. Но това не му попречи да вдигне единия си крак. Остави го да виси пред ръба, надолу имаше само един метър до искрящите релси, докато блясъкът в огромните, прекрасни очи не дойдеше и не го погълнеше.

Хенинг се отърси от болезнените мисли и извади салфетките, които набързо беше изрисувал в колата. Той нарисува същата карта на лист А-4, този път беше малко по-старателен е детайлите и не мина много време, преди една по-ясна картина да изскочи пред него.

Това беше картина, която беше виждал и преди.

Той отиде в кухнята, включи екрана на компютъра и отвори една търсачка. Изписа името на града и кликна на първата карта, която се появи. И в момента, в който видя характерните реки, мостове, паркове, осъзна, че споменът му беше правилен.

Картата беше от Копенхаген.

Хенинг се замисли за часовника на Трине, който й показваше какво разстояние беше изминала по плажната ивица. Той беше чувал за хора, които обичат да спортуват и които регистрират подобренията си в тренировките, те имаха часовници за измерване на пулса, крачкомери и Бог знае още какво. Наподобяващият на вирус профил, който той беше видял на компютъра й, беше маршрутът, който тя беше изминала или пробягала. В Копенхаген. В 20:17 вечерта. Следователно в същата вечер, когато тя е била на конгрес в Кристиансанд и е нападнала на един мъж. В същата вечер, в която никой не си спомня да я е виждал по време на вечерята.

По дяволите.

Показанията на младия политик бяха неверни. И Хенинг започваше да придобива представа какво става. Причината политикът да не желае да излезе с имена, а вместо това избираше да се появи с вяло изявление за „нападение” и да го изпрати анонимно по факса.

Това беше така, защото никога не се беше случвало.

Това беше така, защото човекът не съществуваше.

А сега, когато изглеждаше, че медиите бяха приели, че никога нямаше да получат ексклузивно интервю с него, те се концентрираха върху всичко останало, изписано за Трине в последно време. Значи секс историята работеше като идеален фишек. Дискредитиране беше само първото име.

Това беше работа на някой, който беше експерт в манипулирането на медиите, който знаеше кои копчета да натисне, за да освободи лавина от статии за министър, който си е спечелил множество врагове по пътя си.

Но имаше едно нещо, което Хенинг не разбираше. Защо Трине не казваше нищо. А откакто тя бе изучила профила на пробег на своя компютър, изглеждаше, че тя също беше наясно е доказателството, което можеше да възвърне реномето й. Защо не опровергаваше твърденията? Защо не се бореше?

В дъното на всичко това трябва да има нещо съвсем различно, мислеше си Хенинг. И единственото, което имаше смисъл за него, беше, че тя защитаваше някого или нещо. Себе си може би, от нещо друго, което можеше да изскочи в медиите. Това можеше също така да бъде причината тя да прави това. Той знаеше, че тя знае. Той знаеше тайната й, знаеше, че тя не може да предприеме ответен удар, защото тогава истината за това какво тя всъщност беше правила в онзи ден, щеше да излезе наяве.

Така че въпросът беше кой знае? И какво, по дяволите, беше правила Трине в Дания?

Хенинг заспа около 3 часа, наполовина излегнат на кухненския плот, но се събуди три часа и половина по-късно. Първото, което направи, беше да си свари чаша кафе. След това отново седна с копие на картата на Копенхаген.

Ако плътните линии, които беше видял на компютъра на Трине, съвпадаха напълно с тези, които самият той беше нарисувал върху копието, това щеше да означава, че джогинг обиколката на Трине вечерта на 9 октомври е започнала от улица „Ньоре Сьогеде”, една дълга, обширна улица, която се разпростираше паралелно с Пеблинге Сьо [49] Пеблинге Сьо е езеро от поредица езера около западната граница на центъра на града, образуващи една от най-старите и най-отличителни черти от топографията на града. .