Томас Энгер - Кървава мъгла

— Радиото — каза тя вяло. — То не работи. Можеш ли да го поправиш? Не съм слушала радио от два дни.

Хенинг кимна и заяви, че ще да се опита да го ремонтира.

— И телевизорът — добави тя.

— И него ще погледна. Ела сега — каза той и отново се опита да я повдигне. — Трябва да те сложим да си легнеш. Тук не можеш да спиш.

За пореден път тя започна да се съпротивлява.

— Хайде, мамо. Помогни ми малко.

Той усети, че майка му мирише не само на алкохол и цигарен дим. Дрехите й сигурно не бяха прани от седмици. Той не искаше и да си помисля кога за последно се беше къпала.

— Хайде, де. Недей да усложняваш нещата.

Беше му се случвало да прибягва до подкупване в онези пъти, когато Юнас беше непослушен и не искаше да ходи на детска градина, да се облича или да си ляга. Понякога с филми, други пъти с палачинки, бонбони. А когато никой от познатите трикове не проработеше, оставаше само една алтернатива.

Сила.

И Хенинг се сети за Юнас в момента, в който вдигна майка си, не обръщаше внимание на протестите, с които тя го заливаше, чу я отново да казва нещо за Трине, говореше за пушене, за своята чаша, но той продължаваше да я носи от кухнята към спалнята. И когато усилията й да се освободи не помогнаха и вместо това тя се задъха отчаяно, започна да диша тежко и да сочи. Хенинг веднага разбра от какво имаше нужда тя, сложи я да легне на леглото, докато той донесе кислородната маска, видя я как стисна тръбичката за дишане с движението на наркоман, затвори очи и му позволи да дойде — онова, което премахваше слузта и хриповете в гърдите.

И го порази как се вкопчваме в живота, въпреки че пулсовете никога не са толкова болезнени.

Докато машината бучеше и подскачаше, тя отново си възвърна самоконтрола. А когато тялото й се успокои и дробовете й отново бяха възвърнали доста от живителните си сили, тя пусна пластмасовата тръбичка и се отпусна в леглото. Само след секунди вече спеше.

Беше като да опиташ да се изправиш след нокаутиране, само за да получиш нов удар право в лицето. Точно в момента, в който бяха проверили следата по едно убийство, се появи съобщение за ново. И сега трябваше да се фокусират върху него, във всеки случай в близките 48 часа. Невинаги беше така, за щастие, но все по-често. Купчината със случаите само растеше.

Бярне паркира пред полицейските заграждения до няколко служебни автомобила, мъжът зачака, докато посивяла светлина се заспуска върху покривите на къщите, все така белязани от дъждовни дни и нощи. И нови капки се стичаха.

Голяма тълпа любопитни, както обикновено, беше заела позиция наблизо. Бяха застанали там, сякаш в заинтригувано, приповдигнато настроение, и цареше дух на трескаво очакване в мразовития въздух. Бярне срещна полицай Емил Хаген до входа на жилищната сграда.

— Какво се е случило? — попита Бярне.

Хаген напъха ново количество тютюн в устната си.

— Жена в средата на 30-те години, удушена. Но там горе очевидно първо е имало малко борба.

Бярне вдигна очи и влезе в сградата. Сива стена. Черни петна от спрей по стените. Прозорци, които гледаха към града, но които бяха мрачни от вътрешната страна. Сякаш зад тях не се помещаваше нищо. Полицейската лента беше опъната около цялата сграда. Около тях примигваха сините светлини. Беше един тъжен ден в центъра на Осло.

— Жертвата се казва Йохане Клингенберг — допълни Хаген.

— Кой я е открил? — попита Бярне.

— Съседката, хазайката, чула, че котката мяукала жаловито — поясни Хаген. — Вероятно и преди се е случвало и тя почукала, за да сложи край на спектакъла. Когато не получила отговор, отново почукала на вратата. А тя била отключена.

— Не е ли разбрала за случилото се отпреди?

— Не.

— Други да са видели или чули нещо?

— Не знам — заяви Хаген. — Аз също дойдох току-що.

Бярне отново се огледа.

— Ще се кача горе и ще хвърля един поглед.

— В това време аз ще доведа Санлан и ще започна с другите съседи.

В стълбището миришеше на мухъл, когато Бярне отиде там. Една лампа висеше накриво. Нямаше крушка. Хазайката вероятно беше от категорията на Даниел Нилсен, помисли си Бярне, макар че тапетът на стената беше една идея по-избледнял и по-мръсен.

Вратата към апартамента на жертвата на третия етаж беше отворена. Той влезе и кимна на познатите лица. Криминален лаборант Анн-Мари Сара също беше там.

— Винаги на работа — заяви той.

— След като умират толкова много хора в този град, то…

Сара щракна една снимка, докато Бярне влизаше във всекидневната. Тук вътре определено имаше следи от борба. Една възглавница лежеше на пода. Стъклената маса беше преобърната, но не счупена. Дистанционните бяха разпръснати, батериите на едното бяха изпаднали. Килимът под масата, кафяв и износен, беше набръчкан, сякаш масата рязко е била избутана. Парченцата от една порцеланова чаша се къпеха в карамелена на цвят локва, плитка и лепкава. Бярне си помисли за чай, виждаше черни бучки в него. Снус [41] Снус (snus) е влажен прахообразен тютюнев продукт, производен на шведското сухо емфие от началото на XIX век. , може би. Или цигарени угарки.