Томас Энгер - Кървава мъгла

— Какво търсеше автомобилът ви в Холменколен в понеделник следобед, вие сте бил зад волана… — Бярне посочи към Сюнд, — а Даниел Нилсен е бил до вас.

Устните на Турбьорнсен се разтвориха.

— Холменколен? — попита тя и погледна приятеля си. — Ти не каза ли, че ще ходиш до Стуру [38] Стуру е квартал в Осло. ?

Сюнд се опита да отговори на погледа, но се изплаши от внезапно обострилия се поглед на своята приятелка.

— Нямаше ли да се срещаш с твой приятел, за да видите дали може да монтира нов ауспух на моя автомобил?

Сюнд не отговори, само наклони глава на една страна.

— Дявол да го вземе — изсумтя тя и поклати глава.

Бярне им даде малко време. Турбьорнсен, която за кратко време беше заела по-изправена поза, отново потъна надолу, този път с нов гняв иззад очите.

— Може би някой от вас може да обясни какво се случва тук? — попита Санлан.

Лицето на Турбьорнсен беше придобило още по-червен цвят. Накрая Сюнд взе думата.

— Не бива да намесвате Перниле в това. Тя няма нищо общо.

— И какво означава „това”? — попита Санлан.

Сюнд въздъхна.

— Имате право — каза той и погледна към Бярне. — Ние наистина се карахме тук в неделя. Даниел дойде, за да остави ключовете от колата, защото Перниле искаше да се прибира, и се чудеше дали ще може отново да ги заеме на следващия ден за новата си работа в Холменколен.

— Нова работа?

— Да, искам да кажа…

Сюнд за пореден път сведе погледа си. Тъй като той не продължи веднага, Турбьорнсен взе думата.

— Бях толкова дяволски уморена от това — призна тя и вдигна глава. — Беше ми омръзнало да използват моя автомобил за своите неща. Чисто и просто повече не исках, не желаех да бъда съучастник.

— Съучастник в какво? — попита Санлан обезсърчена.

Сюнд използва следващите няколко секунди, за да се овладее.

— Аз съм медицински работник — започна той тихо и погледна Санлан колебливо, с малко повече съпротива в погледа. — Всичко, което съм правил, е било, за да помагам на останалите, които са били в нужда.

Бярне го погледна с учудване в очите.

— Значи вие помагате на хората, като им продавате медикаменти, които взимате оттук?

Сюнд набръчка носа си.

— Да им продавам медикаменти? За какво говорите?

Сюнд отправи най-възмутения си поглед.

— С това ли смятате, че се занимаваме?

Бярне не отговори.

— Ние посещаваме хората в техните домове, грижим се да им дадем тази помощ и грижи, които според тях не получават достатъчно чрез услугата за домашно посещение.

Бярне не забеляза, че той зяпна. Точно този развой на събитията беше дошъл като изненада за него.

— Наясно ли сте колко много хора са неудовлетворени от здравеопазването в Норвегия в днешно време, Бругелан? Тук, в Осло? Колко много хора се виждат с членове на семейството си? Към тези, които са градили страната, се отнасят като с торба с боклук. Като…

Сюнд не можеше да намери думи.

— Това със сигурност е лошо — заяви Бярне. — Значи казвате, че посещавате по домовете хора, нуждаещи се от грижи?

Сюнд кимна.

— Срещу незаконно заплащане?

Сюнд сведе очи.

— Това е престъпление — каза Санлан.

— Така е, знам това — отвърна кисело Сюнд.

— И вие не взимате медикаменти от клиниката за възрастни хора?

— Дойде им до гуша от медикаменти, а те сами се снабдяват с тях чрез рецепти. Аз самият не знам защо изчезват толкова много лекарства от клиниката, но това продължава да се случва, навсякъде, във всички клиники. А грижите не означават само да си пиеш лекарствата, Бругелан. Грижите включват много, много повече.

— М-м — отговори отново Бярне. — Значи сте си осигурили страничен бизнес?

Сюнд кимна.

— От колко време се занимавате с това? Как започна всичко?

Сюнд отново го погледна. Съпротивата, която се беше насъбрала в него, сякаш го напусна. Главата му тежеше.

— Баща ми получи удар малко след като беше навършил 57. Оттогава той на сто процента се нуждае от грижи. Занимавах се с него, докато не почина преди няколко години. Мама почина, когато бях малък. Мнозина от тези, които ни познаваха, знаеха как помагах на баща си и се чудеха дали не бих обмислил идеята да правя нещо подобно и за другите. Не през цялото време, естествено, а понякога, когато имам възможност. Срещу заплащане. Междувременно си бях намерил работа в областта на здравеопазването и знаех добре за проблемите и недоволството сред хората. Затова се съгласих.

— И това прерасна?

Сюнд кимна.