Томас Энгер - Кървава мъгла

Хенинг търсеше правилната дума.

— Не вярвам напълно в това — каза той.

Един сервитьор дойде при тях и взе поръчката на Осмундсен — чаша кафе и чаша вода.

— Но ако не можеш да работиш по случая — започна той, — как би могъл да помогнеш на Трине?

Хенинг се замисли върху това.

— Не знам — отвърна той и се усмихна предпазливо. — Дори не съм започнал да го разглеждам.

Осмундсен кимна спокойно. Навън премина линейка, пуснала сирени, звукът изпълни заведението и избледня като отзвучаващ вик.

— Тя ще ме убие, ако разбере, че двамата сме разговаряли — заяви след малко Осмундсен.

Хенинг наклони глава на една страна.

— Защо?

— Вие не сте точно най-добри приятели.

Хенинг сведе погледа си надолу, загледа се в едно минало, което се издигаше от масата, подобно на многоцветна мъгла. А посред нея — една самотна истина.

— Не, не сме — отвърна той. — Не знам точно защо, но…

— Вярно ли е?

Хенинг кимна.

Картините с Трине, които бяха изскочили напоследък, се завърнаха като неканени приятели. Той чу гласа й, тих и крехък. Видя погледа й, неясен и далечен. Искаше му се да знае, да разбира кога и защо между тях беше зейнала пропаст.

— Казвала ли ти е нещо за това? — попита той.

Осмундсен поклати глава.

— Питал съм я много пъти, но всеки път тя само ме поглеждаше сурово и след това тази дискусия приключваше.

Хенинг бавно кимна.

Осмундсен извади мобилния си телефон от вътрешния джоб и го остави на масата с капака нагоре.

— В случай че Трине се обади — каза Осмундсен.

— Чувал ли си се с нея?

— Изпрати ми съобщение вчера през деня и каза, че няма да си дойде у дома. Не искаше да каже къде ще ходи, тъй като, по думите й, има нужда да остане сама.

— Значи тя не е в неизвестност, както вестниците предполагаха?

Осмундсен се замисли.

— Отчасти зависи как гледаш на нещата.

Осмундсен отново сведе очи. Мрачна сянка се спусна върху грубото му, загоряло лице. Въпреки че беше висок и едър, оттам, където седеше, изглеждаше малък. Сякаш силата в горната част на тялото му, тази, която го държеше изправен, беше изчезнала.

— Случвало се е и преди — каза той след малко. — Да я няма, искам да кажа. Беше един неделен ден преди няколко години, доколкото си спомням, и я открих едва късно вечерта, чак в Нурмарка [36] Нурмарка е предимно залесен регион в Осло, Норвегия. . Тя седеше под едно дърво и витаеше в свой собствен свят. Дойде отново на себе си, когато я хванах, но не си спомняше нищо от случилото се.

— Ами телохранителите й?

— По това време Трине нямаше телохранители.

— Но…

Думите замряха в устните на Хенинг.

— Това всъщност си има име — продължи Осмундсен. — Случилото се. Дисоциативна фуга [37] Дисоциативна фуга е внезапно и неосъзнато излизане от дома или работата. — произнесе той отчетливо. — Или дисоциативно замъгление на съзнанието . Човек просто излиза от дома си или от работата си, видимо целеустремен, но след това не си спомня нищо.

Сервитьорът дойде, носейки кафето на Осмундсен в едната си ръка и кана в другата. Хенинг сложи ръка върху чашата си.

— Но от какво се пораждат подобни неща тогава? — попита той, когато келнерът се отдалечи.

Осмундсен леко разтърси глава.

— Не, малко е неясно, но по принцип е травма от един или друг вид удар, от който тялото се предпазва. Трине отрича да е преживяла нещо особено, което би отключило такова състояние, затова се съгласихме, че се дължи на работен стрес или прекалено много работа. Видях го в нея в дните и седмиците преди това. Тя беше изтощена. И имаше едно или друго нещо, което я обременяваше.

— И въпреки това е продължила като съдебен министър?

— Да, никога не е имало нещо друго съществено.

— И медиите нищо не надушиха за това?

— Не, те го нарекоха депресия. Медиите пишат онова, което човек поиска от тях да напишат. Във всеки случай поне понякога.

Хенинг се опита да асимилира информацията, която току-що беше получил.

— Но вярваш ли, че нещо подобно може да се е случило и сега?

Осмундсен вдигна чашата с кафе към устата си, отпи малко и докато я оставяше, тя издрънча. След това махна с ръце.

— Трине винаги е била твърда жена. Всъщност смятах, че този вид съпротива ще я направи по-силна. Но не мога да знам със сигурност. И не ми харесва, че не мога да се свържа с нея.

— Сигурно просто си е изключила телефона.

Осмундсен кимна безпомощно и отново сведе погледа си надолу. На масата настъпи тишина.