Томас Энгер - Кървава мъгла

След това Емилие се хвърли на врата му и остана там.

Остана там и по-късно и може би именно с това Йохане никога не бе успяла да се справи. С това, че някой друг застана помежду им след малко повече от няколко седмици.

И сега какво ще правиш? Ще се жените ли?

И той знаеше, че тя нямаше да помоли за извинение. Нито пък тя. Затова се наведе и зачака иззад клепачите й отново да се появи живот. А когато тя се събуди, направи рязък опит да се отдръпне, но на дивана нямаше повече място. Тя трескаво се огледа наоколо, риташе, пищеше, затова той я притисна малко по-силно, докато в това време си казваше, че трябва единствено да бъде спокоен. Помни, ще видиш. Ще видиш, повтаряше си той, докато я обкрачваше през кръста. Краката й го удряха по гърба, ритаха във въздуха, ръцете й се мятаха бясно, ноктите й се забиваха в пуловера и ръкавиците му. Но когато той я притисна още по-здраво и усети как тя потъна надолу, към дивана, подобно на балон, който бавно изпуска въздух, тогава той видя .

Той видя.

И това беше най-фантастичното нещо, което някога беше виждал.

Двама журналисти бяха застанали пред входа на „123nyheter ”, когато Хенинг паркира и излезе от автомобила. Той не ги познаваше, опита се да ги игнорира, като демонстративно погледна нагоре към есенните облаци. Но един от репортерите застана на пътя му, докато се канеше да го подмине.

— Здравейте — каза журналистът, дребен, пълен мъж с малко коса и тънки, кръгли очила, напомнящи за Хари Потър. — Имате ли някакъв коментар за извършеното от сестра ви?

Хенинг спря и се усмихна.

— Не разполагам с нищо, за което да можете да ме захапете, не.

Журналистите бързо се спогледаха.

— Не, нямам коментар — заяви Хенинг, избутвайки се покрай тях.

— Но…

Гласовете на журналистите се повишиха зад Хенинг, когато той преминаваше през вратите, но не позволи думите да го застигнат. Вместо това вървеше, колкото се може по-бързо, в посока към „Грьонланд”. „Старгейт” не беше далеч, но той пое по заобиколни пътища и се подсигури, че никой не го следи.

Кафеникавият пъб току-що беше отворил, както забеляза Хенинг, когато влезе вътре, и осъзна, че мястото на срещата всъщност беше доста хитро. Както местоработата на Пол Фредрик, така и домът на съпрузите Осмундсен бяха заобиколени от пресата. Никой нямаше да заподозре, че той би посетил сграда от този тип.

Хенинг си поръча чаша кафе и седна, колкото се може по-навътре в заведението. Тъмният интериор вътре му прилягаше добре, лесно беше да се скрие, да изчезне в мъгла, където сапунът и водата бяха безсилни пред полъха на стари пломби и пот. Един мъж с набола брада и избелели дрехи излезе от тоалетната с панталони, наполовина смъкнати до коленете. Джони Кеш се опитваше да им напомни през колоните, че болката е нещо хубаво.

Пол Фредрик Осмундсен дойде петнадесет минути след Хенинг. Костюмът му беше сив и елегантен, а с червените си очи и торбичките под тях той спокойно можеше да е дошъл от афтърпарти в Акер Брюге. Хенинг едва го разпозна от снимките във вестника.

Пол Фредрик Осмундсен беше икономист с опит в BI Норвежко бизнес училище. Беше работил за братята Твенге, бе консултант и частен инвеститор, а сега се занимаваше с фонд за управление на активи, специализиращ в европейска собственост. Хенинг не знаеше колко милиона бяха достатъчни за Осмундсен, но явно бяха много. Беше се проявявал малко и като авантюрист. Ние, хората бяха направили репортаж за него преди няколко години, в който бяха получили достъп до някои от личните снимки на Осмундсен от обиколките му до К2, Килиманджаро, както и обиколката му на ски в Гренландия. Беше участвал във велосипедната надпревара Трондхайм-Осло редица пъти и беше редовен участник в Биркен [35] Биркен — има се предвид най-известният маратон на дълги разстояния, провеждан всяка година в Норвегия. .

Хенинг помаха на тренирания мъж, който се промъкна между столовете и масите.

— Здравей — каза Хенинг.

Осмундсен пое протегнатата ръка на Хенинг и я стисна силно и здраво. Седнаха. Утихнаха. Бързи погледи преминаха над масата.

— Странен начин да се срещнем, шурей — каза Осмундсен накрая. Хенинг се усмихна бързо.

— Като журналист или като брат си тук?

Хенинг не отговори веднага.

— Автоматично съм дисквалифициран да работя с този случай, защото съм брат на Трине.

— Тогава защо си тук?

— Защото аз…

Хенинг се замисли.

— Защото има нещо в нейния случай, което ме притеснява, без да съм напълно наясно какво е то. Може би е тази жертва , която…