Томас Энгер - Кървава мъгла

— Даниел и аз станахме добри приятели, работейки заедно. Наясно бях, че и той се нуждаеше от пари, затова го попитах дали би искал да припечелва допълнително. Да, престъпно е и да, незаконно е, но никой от нас няма угризения на съвестта. Не и за нищо и никакви пет йорета [39] Йоре се нарича монетната валута в Норвегия и се равнява на една стотна от норвежката крона. . Животът на хората се подобри благодарение на нас.

— Както и вашият.

Сюнд изсумтя.

— Успявам да си изплащам наема, да. Толкова. Човек би си помислил, че това е човешко право на симпатичен, образован мъж като мен. Но вие трябва да си свършите работата — каза кисело той. — Вкарайте ме в затвора. След това можете да се погледнете в огледалото, преди да си легнете, и да се запитате дали градът е станал по-безопасен. Тогава сигурно всички ще спим по-добре, нали?

Бярне не отговори, помисли си, че беше безпредметно да влиза в дискусия със Сюнд точно за това. Вместо него отново се замисли за Ерна Педерсен. Тя не беше видяла нищо, първоначално Бярне си мислеше така. Уле Кристиан Сюнд нямаше нищо общо със смъртта й. Както вероятно и Даниел Нилсен и Перниле Турбьорнсен.

Кой тогава имаше?

Мобилният телефон на Санлан издаде звук от джоба на якето й. Тя го извади и направи знак на Бярне, че ще излезе, за да отговори на обаждането. Бярне остана с медицинските работници, които нито казаха нещо, нито се погледнаха.

След малко Санлан се прокашля, но влезе обратно в стаята, вместо това даде знак с показалеца си на Бярне да отиде при нея. Бярне направи каквото тя го помоли. Санлан се наведе към ухото му и прошепна:

— Имаме ново убийство. Трябва да тръгваме.

Пред жилищния блок на улица Хелгесен имаше два паркирани автомобила на голямо разстояние един от друг. Хенинг знаеше, че журналистите се бяха обаждали и на майка им и че бяха звънели на вратата.

Естествено, не беше трудно да се вмъкнеш в жилищен блок и да чукаш на всяка врата, докато не откриеш човека, когото търсиш. Но когато Хенинг влезе вътре и се заизкачва по стъпалата, видя, че охранителят Карл Уве Маркюсен беше направил каквото може по силите си, за да затрудни лешоядите. Беше махнал табелката с името на Кристине Юл, беше изключил и звънеца й. Блокирал беше радиосигналите, погрижил се беше тя да не може да гледа телевизия, да не може да получава обаждания. Майката на Хенинг беше една от малкото, които и досега разчитаха на стационарен телефон.

Той влезе вътре и затвори вратата, преди да я повика. Както винаги, го посрещна миризмата на дим, но не беше толкова силна, колкото обикновено.

Той продължи навътре, не си направи труда да се събуе, но спря в момента, щом я зърна в кухнята. Или по-точно казано — на масата в кухнята. Само брадичката й се допираше до повърхността на масата. До нея имаше празно шише и чаша за шнапс.

„Тя е мъртва” — помисли си Хенинг и в същия момент усети смесица от скръб и облекчение да протича през него. Първото чувство го изненада. Второто го накара да се засрами. Но едно потрепване се разнесе през един от пръстите й и тя раздвижи главата си. Изглеждаше, сякаш се опитваше да я надигне, но не успя.

Смесицата от скръб и облекчение, която беше изпитал, премина във формата на разочарование, но той се опита да се самоубеди, че това не се дължеше на факта, че тя все още беше жива. Искаше му се от своя страна да бъде пощадена. Тя беше затворник на собственото си тяло, споходено от хронична обструктивна белодробна болест [40] Хроничната обструктивна белодробна болест е обструктивна белодробна болест, характеризираща се с хронично ограничаване на въздушния поток, обикновено влошаващо се с времето. Основните симптоми са задъхване, кашлица и отхрачване. .

Той с неохота й помогна да стане, но тя нямаше останали сили в ръцете. А и той усети по дишането й, че нямаше никакъв смисъл да се опитва да каже нещо. Чисто и просто сякаш тялото й беше пропито с киша.

За един кратък момент очите й проблеснаха, тя успя да се фокусира и забеляза, че това беше той. Очакването се превърна в презрение.

— И така, аз пък се надявах, че е дошла Трине — изломоти тя.

Хенинг я погледна. Въздъхна. Остави обичайния коментар без реакция. След това се опита да я вдигне, но тогава тя започна да се съпротивлява като малко дете. Хенинг я остави обратно да потъне в стола си. Горната част на тялото й всеки миг щеше се разпадне. Хвана раменете й, забеляза, че тя направи неуспешен опит да се отърси от ръцете му, но този път той я държеше здраво.