Томас Энгер - Кървава мъгла

Хенрик отпи още малко, докато размишляваше. А мисленето, то му се удаваше най-добре, когато беше в Делененга. Все още там нямаше много хора, но следобедът едва бе започнал. И въпреки че изгледите за времето не бяха добри, той знаеше, че след малко щяха да изскочат. Децата, младежите, хулиганите, родителите.

Значи Ерна Педерсен е била строга и непопулярна като учителка, така. Но какво е правела освен това? Дали е имала някакви интереси? Задължения?

Очевидно много бе обичала да плете. Може би бе имала приятели сред съмишлениците си, в някой клуб, съюз или нещо такова. Някой трябва да я бе познавал. Но според Бярне Бругелан тя не бе посещавала Грюнереме от цяла вечност. Все повече неща сочеха, че бе водила изолиран живот, докато е очаквала смъртта да дойде за нея.

Хенинг тъкмо отпи нова глътка, когато телефонът звънна. Изненадан, той видя, че повикването беше от Том Свере Педерсен, сина на жертвата. Объркан, Хенинг остави кенчето с кола и извади малкия си бележник от вътрешния джоб в същия момент, в който другият мъж отговори на повикването с пълното си име.

— Том Свере Педерсен на телефона. Звънели сте ми.

— Да, аз… аз ви звъних — отговори Хенинг и захапа пластмасовия връх на химикалката си. — Първо бих искал да ви поднеса своите съболезнования.

— Благодаря.

Хенинг седна, нагласи телефона до ухото си и се опита да открие поза, в която същевременно да може да си записва. Не беше лесно върху студени, твърди дъски.

— Извинете, че ви безпокоя в момент, който със сигурност е труден за вас.

Педерсен не отговори, не дори и след като Хенинг му даде възможност да го направи.

— Работя в „123nyheter” и аз…

— Знам кой сте, Юл. Понякога ви следя.

— А, окей. Тогава сигурно знаете също защо се опитвах да се свържа с вас. Обмислям да напиша материал за майка ви. Коя е била тя и така нататък. Смисълът е читателите да я опознаят малко по-добре.

— Аз не съм толкова сигурен, че го искат.

За кратко Хенинг беше поразен от неочаквания отговор.

— Какво ви кара да говорите така?

— Слушайте, Юл, не знам какво сте открили за майка ми, но ако сте в търсене на лъскава снимка, с която да разкрасите вестникарските страници, значи си губите времето. Мама не беше Майка Тереза.

Хенинг заби химикалката си в хартията толкова силно, колкото беше възможно, без да се скъса, но никакъв цвят не излизаше. Опита се да разтърси химикалката, но без успех.

— Това са силни думи от един син.

— Силни, да, но верни. Мама не беше особено харесвана наоколо.

Хенинг се отказа, остави химикалката и реши вместо това да запомни каквото можеше.

— Чувал съм, че е била доста строга. Като учителка, имам предвид.

— Хехе, това е второто й име. Тя знаеше каква иска да бъде и затова беше още по-твърда с трудните ученици.

— Тя и Фантома, имате предвид.

— Да. А вие може би можете да си представите какво е да растеш с приятелите ти, докато майка ти е в училище.

— Много от тях са искали да идват у дома с вас?

— Не точно. Крушата не пада по-далеч от дървото, така да се каже.

— Разбирам.

— Не съм толкова убеден в това, Юл. И причината да кажа това е, че съм чел някои ваши статии. Изглеждате ми като човек, който е ангажиран с истината. Моят опит с медиите показва, че не са останали много като вас. А хората от Йесхайм ще поклатят глава и ще ви се присмеят, ако представите живота на майка ми толкова розов.

— Значи майка ви е имала много врагове.

Педерсен изсумтя.

— Майка ми беше истинска кучка. Това, че татко издържа да е женен за нея в продължение на толкова много години, е цяло чудо. Не ме разбирайте погрешно — тя беше моя майка. Аз я обичах по свой собствен начин. Погрижих се тя да получи място в Грюнереме , защото нямах нито време, нито желание да се грижа сам за нея. Нямате нужда да напишете точно това, но ми се искаше накрая тя да бъде добре. И с изключение на самия край, вярвам, че беше много добре там, където беше.

Хенинг кимна, усещаше колко изкушаваща беше мисълта сама по себе си, само да повериш грижите за майка си на някого, който може да свърши малко по-добра работа, отколкото теб.

— Чух, че някой е вандалствал с къщата й, докато е живеела в Йесхайм.

— Да, това почти се превърна в нещо като спорт в онзи момент, така изглеждаше.

— Открихте ли кой го е правел?

— Не, но знам, че майка ми си имаше своите подозрения. И имаше няколко различни банди, които се занимаваха с това. Ще го кажа така, имаше много графити по стените на основното училище в Йесхайм.