Томас Энгер - Кървава мъгла

Санлан изглеждаше така, сякаш не разбираше какво имаше предвид той. Хаген отчаяно въздъхна.

— Може би е гледал оръжието си, бил е развълнуван да преживее отново цялата гадост и се е нуждаел от нещо, с което след това да премахне калта от себе си — обясни.

— Исках само да видя дали ще се осмелиш да го кажеш направо — каза Санлан с дразнеща усмивка.

— Може да е било каменното чудовище на малкото момче — предложи Бярне. — Според баща му момчето е ходело на работа с него доста често. Бил е популярен гост. Може би е направил много каменни чудовища в училище и това е било подарък. Децата обичат да подаряват неща, които са направили сами. Ерна Педерсен може да е получила едно от него, нещо, което отново може да означава, че убийството не е било непременно толкова добре планирано. Това сочи и употребата на Библията. Ерна Педерсен винаги я е държала на нощното си шкафче.

Бярне усети, че му става топло.

— Значи сте на мнение, че извършителят е използвал каквото му е попаднало там и тогава? — попита Йерстад.

Бярне кимна.

За няколко секунди в залата настъпи тишина.

— Това е добра теория — каза Йерстад след малко.

— Има и още нещо по отношение на Нилсен — Бярне обясни накратко за обиколката на Нилсен и Сюнд в Холменколен по-рано същия ден.

— И сте сигурен, че Уле Кристиан Сюнд е карал колата на Перниле Турбьорнсен? — попита Ньоклеби.

— Напълно — кимна Бярне.

— Но не знаете какво е станало с тях или какво са правили там?

— Не. Но има нещо съмнително около Даниел Нилсен, убеден съм в това. Вече го хванах в една лъжа. Никога не е ходил и не е тренирал във фитнес залата на Свайн, както каза тази сутрин. Обадих се и проверих.

— Какъв идиот — каза Хаген.

— Да, но точно това е — каза Бярне. — На мен ми се струва сякаш това е благородна лъжа. Не е искал да каже къде всъщност е бил и какво е правил. Затова просто каза първото и най-уместно, което му хрумна.

— В такъв случай той не е някой изпечен престъпник — заяви Ньоклеби. — Лъже за нещо, което лесно можем да докажем.

— Не — отвърна Бярне.

Но именно това, което Ньоклеби каза, го разтревожи. Само абсолютен аматьор се разкрива по този начин. Това не бяха действия на човек, който беше забил куки за плетене в очите на възрастна жена. Прекалено беше сурово и брутално. Обаче нещо се случваше сред медицинските работници в клиниката, а той не знаеше какво е и как да го разгадае, и дали изобщо имаше нещо общо със смъртта на Ерна Педерсен.

— Имаме ли нещо друго? — попита Йерстад.

Никой не взе думата.

— Добре — каза Йерстад и се изправи. — Какво мислиш, Пиа — апартаментът на Нилсен първо, а след това клиниката?

Пиа Ньоклеби кимна.

Когато Хенинг слезе от скамейката, бедрата го боляха. Краката му бяха схванати и той леко ги разтърси, за да си възвърне нормалното кръвообращение.

Спря на входа и започна да съзерцава Адил и приятеля му, които бяха седнали на земята. Не разговаряха помежду си, а само наблюдаваха останалите, които играеха футбол върху меката настилка.

Хенинг се обърна и видя бащата на момчето, мъжът, когото беше срещнал зад Грюнереме в неделя вечерта, мъжът, който толкова бързаше да се прибере у дома при сина си. Първият, който беше забелязал, че нещо не беше наред с Ерна Педерсен.

Хенинг се приведе напред, тръгна между скамейките край оградата и се приближи към момчетата внимателно.

— Здравейте, момчета — поздрави той. Само момчето със светлия перчем се обърна към него. Хенинг се усмихна, докато се приближаваше с една крачка.

— И ти ли си фен на „Юнайтед“? — попита той Адил и посочи една лепенка на Уейн Руни върху предната част на раницата му. Името на клуба накара Адил бързо да вдигне поглед към Хенинг.

— Руни ли е любимият ти футболист, или?

Отне му няколко секунди, след това той кимна.

— И на мен той ми е любимият. Но сега много харесвам всички играчи в „Ман Ю“.

Хенинг се усмихна, видя съвсем мъничка бръчица в ъгълчето на устата на Адил.

— Момчета, поседях и погледах тренировките ви. Имате ли желание да научите някои трикове?

Момчето със светлата коса седеше на земята неподвижно. Адил го погледна с по-буден поглед.

— Хайде, ставайте.

Адил се колебаеше.

— Опитайте пак — повтори Хенинг. — Обещавам, че ще проработи.

Той протегна ръка, сякаш за да помогне на Адил да стане, но момчето не я пое. Вместо това погледна към своя приятел, преди самият той на свой ред да стане.