Томас Энгер - Кървава мъгла

— Знаете ли какво ми се случи през деня? — попита Хенинг и изчака, преди да продължи, за да се увери, че е привлякъл вниманието на момчетата. — Видях как сгазват една птица на улица „Марквайен”. Тя не умря, но един автомобил я удари странично, така че птицата се завъртя и спря до ръба на тротоара.

Хенинг не продължи веднага.

— И какво стана? — попита Юлрик.

— Отидох при нея и я вдигнах. Видях, че кракът й е счупен, затова го шинирах. Знаете ли какво означава да шинираш нещо?

И двамата поклатиха глава.

— Това означава да се погрижиш мястото, където кракът е бил счупен, да остане напълно неподвижно. За да има възможност да се възстанови.

Хенинг ги погледна.

— Не можех просто да я оставя да си лежи там. Котките щяха да я нападнат.

Момчетата кимнаха. Хенинг легна изцяло на земята, въпреки че повърхността беше влажна. Погледна към плътното сиво небе, което скоро щеше да стане черно. Лежеше така. Докато Юлрик не каза:

— Видях някой, който е починал тук през деня.

Хенинг се опита да не вдига глава прекалено рязко.

— Така ли?

Юлрик кимна.

— Имаше една възрастна жена в старческия дом.

Хенинг се изправи, облегна се на коленете си. Гръдният му кош силно пулсираше, мъжът трябваше да се сдържа да не задава прекалено много въпроси.

— Тя просто седеше там, в количката си. Беше ужасно отвратително за гледане.

Хенинг изчака, докато момчето го погледне. След това кимна, без да казва нищо.

— Бях при нея също и предишния ден и тогава тя каза, че се страхува.

Хенинг имаше желание да бомбардира момчето с въпроси, но успяваше да се овладее.

— И тя седеше така — каза Юлрик и вдигна показалеца си. — И сочеше към стената.

— Към някоя снимка или към нещо друго? — поинтересува се Хенинг.

Момчето кимна.

— И през цялото време повтаряше: „Дробни черти. Дробни черти. Дробни черти.”

Юлрик докара гарванов глас.

— Дробни черти?

Момчето кимна.

— Странно е да казваш такова нещо — заяви Хенинг.

— И аз така си мислех.

— Това ли беше единственото, което тя каза?

— Да. А когато отидох при нея на следващия ден, тя беше мъртва.

Хенинг не успя да се сдържа повече.

— Имаше ли други хора тогава?

Юлрик поклати глава.

— И не си видял никой друг да е бил при нея?

Същият отговор.

„Хм — вътрешно си каза Хенинг. — Интересно.”

Той се замисли за снимката на Том Свере Педерсен и неговото семейство, снимката, която беше счупена. Не може да е било това, което тя беше сочила, нали? Една семейна снимка нямаше нищо общо с дробни черти. А и Том Свере Педерсен не е бил учител.

Тогава към какво беше сочила тя?

По каменното чудовище в дома на Даниел Нилсен нямаше прорези или драскотини, точно както Бярне беше предполагал. Преди да влязат в неговия апартамент, Нилсен разказа, че го е получил от сина на Сюнд преди няколко седмици. Момчето било направило много каменни чудовища в часа по природознание след един излет. Нилсен потвърди също, че Ерна Педерсен бе получила едно от тях като благодарност за всички лакомства, които беше дала на момчето.

Не бяха открили нищо друго интересно в жилището на Нилсен, само признаци за самотно съществуване. Финансите му също не индикираха нещо по-различно от това, че той получава месечната си заплата от община Осло и че има разходи като всички останали.

Сега се канеха да проверят целия електронен трафик, но нещо подсказваше на Бярне, че и това нямаше да ги доведе до никъде.

Тъкмо се готвеше да седне обратно в автомобила си, когато телефонът му звънна. За пореден път днес се обаждаше Хенинг Юл. Бярне се огледа. Ела Санлан все още беше в апартамента на Нилсен. Затова той вдигна.

— Колко снимки имаше на стената на Ерна Педерсен?

— Хм?

Хенинг повтори въпроса.

— Защо питаш за това?

— Може би имам нещо за теб тук. Но първо ми отговори на въпроса.

Бярне въздъхна.

— Николко. Това ще рече, че там имаше една снимка, но тя беше съсипана.

— Снимката на Том Свере Педерсен и неговото семейство?

Бярне спря.

— Откъде, по дяволите, знаеш това?

— Хвърли още един бърз поглед на стената й. Виж дали ще откриеш следи от други снимки, които може да са били окачени там по-рано.

— Защо го казваш?

— Защото мисля, че може би ви липсва една.

След разговора с Хенинг Бярне затвори и веднага набра номера на Даниел Нилсен. Не очакваше нищо по-различно от това този път медицинският работник да отговори, въпреки че беше на работа. Нужни бяха само няколко секунди, преди Бярне да се окаже прав.