Томас Энгер - Кървава мъгла

Много от вестниците бяха отишли в хотел „Каледониен”, научили бяха коя стая е била регистрирана на името на Трине в онази вечер и както обикновено, бяха направили снимка на вратата. „Случило се е зад тази врата.” Медиите бяха посетили всички представители на МРЛ, които бяха присъствали в онази вечер, и ги бяха попитали дали те знаеха коя беше жертвата. Нямаше никакъв отговор. Но въпреки това правеха догадки. Разговаряли са също и с нейни съпартийци, присъствали там, но никой не можеше да си спомни да бе виждал нещо, свързано с Трине, в онзи следобед. Това беше накарало редица медии да заключат, че „тя е била твърде заета със съвсем други неща”.

Когато отиде на работа, Хенинг знаеше, че ще бъде невъзможно за Трине да се измъкне от това. Особено защото бяха изскочили толкова много други истории за нея в контекста на първоначалната. Щеше да се окаже, че е манипулирала проучване в работните среди на Министерство на правосъдието, както изглеждаше, тъй като си беше тръгнала от него с лошо. Изритала беше служител, очевидно без причина. Водила беше лоши отчети за пътуванията си. Получавала беше подаръци, без да ги регистрира или да ги облага с данъци. По време на едно работно пътуване до Индия беше получила от своя колега в тамошното правосъдно министерство килим, който беше взела у дома и го беше сложила в една от стаите си за гости в Юлерн. За миналата Коледа беше получила от Ложата на пресата [31] Ложата на пресата към парламента представлява организация от журналисти, занимаващи се с националната политика и използващи парламента за своя редакция. Целта да бъде създадена тази организация е да могат да се поддържат добри условия на труд в парламента. 3,5-литрова бутилка уиски, за която не било съобщено по каналния ред.

Изваден беше на показ и един случай отпреди две години, когато бе пътувала до Щатите с бизнескласа, въпреки че се продаваха и обикновени билети за този полет. Да пътуваш прекалено много и прекалено скъпо не беше разпространена практика сред политиците. Ами готварският курс, който бе получила от Арне Брими?

Жилището, което Трине и съпругът й си бяха купили за 17,8 милиона крони миналата година, също беше изкарано на светло в отделна статия. Редица медии бяха направили галерии със снимки, но бяха отбелязали кисело, че не така живеят „обикновените” политици от Работническата партия. Един цитат от неназован съпартиец се използваше, за да се налива още масло в огъня: „Не са много от нас онези, които могат да си позволят да живеят по такъв начин. А вероятно тя има и домашна прислужница.” Ами хижата в Хафел с четири, а може би дори с пет спални? Олеле. Че мъжът на Трине караше толкова замърсяващ автомобил като „Порше Кайен“, също не говореше в нейна полза. И откога беше в реда на нещата един министър да се облича с къси поли или да наема безплатно бижута за три месеца от един от най-известните бижутерски магазини в Осло?

Политиците от опозицията също се бяха постарали да направят списък с „неизпълнени от нея обещания”. Всичко, което бе направила през последните три години и което можеше да бъде оценено отрицателно, се пускаше в кошница с надпис „съсипване на личността”. И щеше да има още. Че тя не успяваше да постигне особено много съгласие с директора на полицията, даваше най-вече на синята част от опозицията още една причина да изтъкват, че министър-председателят възможно най-скоро трябва да бъде сменен с друг. Ако общественото мнение не бе отслабило доверието в нея заради скандала в хотел „Каледониен”, то сега това нямаше как да бъде избегнато. В анкета на заглавната страница на „123nyheter ” 97 процента настояваха Трине незабавно да се оттегли. Два процента бяха на противоположно мнение, докато един процент „не знаеше”. Съотношението беше почти идентично в другите онлайн издания, които Хенинг беше проверил, преди да отиде на работа.

Вместо да седне на мястото си, той мина покрай бюрото, откри факса, който беше изпратен и на тях късно снощи, и локализира Коре Йелтланд. Погледът на шефа на новинарския екип беше съсредоточен в един монитор няколко работни места по-нататък. Косата му стърчеше право нагоре както обикновено, сякаш беше нощувал в офиса и не беше успял да стигне до банята, преди да се появят нови случаи и да изискат пълното му внимание.

— Имаш ли две минути, Коре? — попита Хенинг и спря пред него. Йелтланд отчете появата на Хенинг, кимна, чукна усилено по клавиатурата в продължение на половин минута, преди да стане от стола толкова рязко, че столът му се плъзна няколко метра назад.