Томас Энгер - Кървава мъгла

Той отвори и право в очите му беше насочена някаква светлина. Принуден беше да ги закрие с ръка, за да може да вижда двамата.

— Добър ден. Ние сме от Отдела за принудително изпълнение [27] Отдела за принудително изпълнение се състои от държавни прокурори, които извършват принудително изпълнение (изпълнителни производства, изселвания и възбрани) и е под прякото ръководство на Полицейския директорат в Норвегия. .

Мъжът представи себе си и жената, която беше с него, имена, които просто преминаха покрай него.

— Вие може би разбирате защо сме тук.

Той ги погледна и поклати глава. Облегна се на рамката на вратата и усети студените, остри ръбове на стоманената ключалка.

— От много дълго време не сте плащали наема си, затова получихме заповед за изгонване в съответствие с раздел 13-2 от Закона за изпълнение. Получили сте предупреждение за това и сте разполагали с 14 дни, за да се изнесете. Но вие не сте го направили, доколкото виждам. Не сте ли събрали багажа си?

Напълно беше забравил за предупреждението. Беше погълнат единствено от своите собствени мисли. А преди това си мислеше, че винаги щеше да има достатъчно пари, че винаги ще успява да намира средства от някой друг, освен от майка си.

Мъжът пред него се опита да надзърне над раменете му, но той беше застанал на пътя му.

— Съжалявам, но няма друг начин.

Думите на мъжа от Отдела отекваха в него като удар от чук. Вкус на метал се беше загнездил върху езика му. Той се обгърна с ръце, погледна към младата жена със светла, средно дълга коса. В очите й имаше нюанс на презрение. А на него му се прииска да…

— Да разбирам ли, че нямате възможност да се изнесете точно днес?

Той отново обърна погледа си към държавния служител.

— Не, аз, аз…

— Добре — каза непознатият мъж и се обърна към жената до себе си. — Имате късмет, че наемодателят ви е много добър. Той прояви желание да ви даде още три дни, но това е наистина последният срок. В 10 часа в четвъртък ние ще дойдем и ще запечатаме апартамента. Три дни, това е. Трябва да са ви повече от достатъчни.

Мъжът изчака да получи някакъв отговор, но не беше подходящо нито да се кимне, нито да се благодари. Вместо това непознатият мъж махна за довиждане и заедно с колежката си се насочиха към стъпалата и асансьора. Самият той направи крачка назад и затвори вратата след себе си.

„Три дни” — помисли си той, когато около него отново стана тихо. Къде, по дяволите, щеше да се дене след това? Във всеки случай нямаше как да живее отново у дома.

С тежки стъпки той се върна на бюрото при мониторите. Облегалката на стола изскърца, когато той седна. Изскърца и нещо вътре в него, сякаш страните на главата му се изпънаха.

Той отново погледна нейния фейсбук профил и статуса, който тя си беше написала около единадесет часа преди обяд. Сега имаше 49 харесвания и 13 коментара. Дойде и още едно.

И тогава всичко се стовари върху него.

„Добре че се спря на Матис, де. Можеше да бъде значително по-зле.:-):-):-) Ще се радвам да чуя повече за това утре. Целувки, прегръдки. ЙК”

Той поклати глава, усети как стомахът го присвива, а ръцете му се напрегнаха. Нещо студено го докосна по врата и се превърна в неукротим сърбеж, който трябваше да успокои. Светлина, която той просто трябваше да изгаси.

Неприятно е, когато се страхуваш да се прибереш у дома.

Но Йохане Клингенберг не се страхуваше, защото Балтазар я чакаше вкъщи винаги щастлив, винаги жаден за компания. Ала тя беше започнала да се страхува след взлома преди колко, две седмици?

Беше се прибрала у дома след лекция и бе разбрала, че някой е влизал там, защото Балтазар се беше държал толкова странно, когато тя го беше доближила. Като че ли не беше сигурен, че това беше тя или че му мислеше доброто. Едва когато му бе дала малко мляко и няколко бисквитки, той й беше позволил да го погали по шията и гърба.

Но тя не се бе уплашила прекалено много, докато не видя счупената снимка от стената. И червеното петно точно до кошчето на Балтазар. Сякаш някой бе намазал по пода кървава линия. Тя веднага провери дали котаракът беше добре и бе видяла, че не той се беше наранил.

Йохане бе обиколила и останалата част от апартамента, промъкваше се възможно най-тихо от стая в стая с кухненски нож в ръка. Грубо и рязко бе отваряла шкафове и врати, в случай че някой се криеше там вътре, но не беше открила никого. Въпреки това се беше обадила на полицията. В днешно време откриват престъпниците единствено с помощта на един косъм или милилитър кръв. Но полицаите, които бяха дошли, я бяха призовали да се зареди с търпение. Подобни неща изисквали цяла вечност, за да бъдат проверени. И ако най-сетне успееха да открият ДНК, трябваше да бъде намерено съответствие — нещо, което изобщо не беше сигурно, че щеше да се случи.