Томас Энгер - Кървава мъгла

— Разбира се — кимна Нилсен и влезе пръв, отвори им вратата и изрита настрана някакви обувки, преди да влязат в тесния коридор. Закачалките по стените бяха заети от якета, шапки и един нещастен чадър. Застанаха до едно огледало с пукнатини. Бял шкаф с три чекмеджета, дръжката на едно от които едва се крепеше.

Влязоха във всекидневната. На бюрото там лежеше лаптоп с вдигнат капак. До него имаше чинийка с наполовина изяден сандвич. Имаше следи от зъби по колбаса. Оставена беше и наполовина пълна чаша мляко. По стените висяха огромни снимки в рамки. Сноубордисти на бял, планински терен. Рибар в река с вода до кръста. Няколко по-малки снимки в близък план на цветя в ярки цветове.

— Нека да поговорим малко за Каролине — започна Бярне и седна.

Износените възглавници на канапето се движеха напред-назад под него и той се облегна силно назад. Нилсен ги гледаше с ококорени очи. След това и той се облегна леко назад.

— Естествено — отвърна той и сведе погледа си. — Трябваше да се досетя, че ще разберете за нея.

Нилсен въздъхна тежко и стисна силно юмруците си.

— Не казахте ли веднага на шефа си за присъдата?

Нилсен погледна към Санлан.

— Мислите ли, че тогава щях да получа работата?

Той поклати глава.

— Бях закъсал с парите, а аз…

Отново поклати глава. Полицаите му дадоха необходимото време. Не след дълго той вдигна очи.

— Но нямам нищо общо със случилото се с Ерна Педерсен — допълни той. — Кълна се.

Нилсен даде най-доброто от себе си, за да ги убеди с очи, но Бярне с превъзходство спечели надпреварата по взиране.

— Познавахте ли я в някаква степен?

— Не — отвърна той бързо и високо. — Тоест по никакъв друг начин, освен покрай работата, ако това се чудите.

— Това се чудех.

— Не — повтори Нилсен. — Абсолютно не.

Бярне кимна бавно.

— Бяхте ли на работа вчера?

— Ъ, не. По-точно, направих си разходка, но не бях „на работа”.

— Защо сте се разхождали дотам тогава?

— Трябваше да предам нещо.

Бярне го погледна и очакваше продължение, каквото не дойде.

— Кога?

— Следобеда. Около четири и половина-пет или нещо такова.

Между тях настъпи тишина, докато Бярне го наблюдаваше.

— Не сте видели никой да се вмъква или да излиза от стаята на Ерна Педерсен, докато сте били там?

Нилсен поклати глава с конвулсивни движения, преди да се потърка под носа с опакото на ръката си.

— Забелязахте ли нещо друго, докато бяхте там? Нещо необичайно?

Нилсен нетърпеливо плъзна нокътя на показалеца си над носа.

— Не, не мисля.

Санлан се огледа.

— Защо бяхте закъсали с парите? — попита го тя.

Нилсен я погледна. Веждите му се извиха.

— Наясно ли сте колко струва да наемеш двустаен апартамент в Осло в днешно време? Дори тук горе?

Санлан поклати глава.

— Трябва да намирам малко над дванадесет стотачки всеки месец, без да се броят сметките за ток и телефон. Абсолютно задължително е да имам работа. А сега може би ще ме изритат.

Нилсен откъсна малко кожа от палеца си. Започна да кърви леко, протегна ръце към ролка тоалетна хартия, стояща насред масата до два ръбати камъка, които, изглежда, бяха залепени един за друг.

— Как бихте характеризирали поведението на Ерна Педерсен напоследък?

Нилсен взе ролката, откъсна парче и го уви около палеца си.

— Не съм съвсем сигурен. Не я познавах особено добре. Само я охранявах няколко месеца, а не беше особено лесно да се изкопчи нещо смислено от нея.

— Добре — отвърна Бярне и се изправи. Санлан също стана. — Вероятно по-късно отново ще се свържем с вас. И ще е добре, ако отговаряте на телефона си, когато ви звъним, така че да не се налага да идваме в дома ви.

— Да, ъ, сори, аз…

— Не мислете за това — каза Бярне. — Били сте на тренировка. Във фитнес залата на Свайн.

Бярне го погледна с дълбок поглед.

— Да — каза Нилсен и бързо се засмя. — Това правих.

— Благодарим за разговора — заяви Санлан и първа излезе.

Нилсен ги изпрати до вратата и силно я затръшна след тях.

— Не мисля, че е бил на тренировка — сподели Бярне, когато влязоха в асансьора.

— Защо?

— Да видя някъде спортния му сак?

Санлан се замисли, не отговори.

— И защо носеше обикновени дрехи, ако не си е взел душ? Къде бяха дрехите му за тренировка?

Скоро асансьорът спря на първия етаж. Служителите на реда излязоха.

— Но какво ще правим в такъв случай? — попита Санлан и се обърна към него с ръка на дръжката. Бярне се замисли.

— Мисля, че той крие нещо. Ще се обадя във фитнес залата на Свайн. Ако се окаже, че Нилсен не е бил там, ще му сложим бръмбар.