Томас Энгер - Кървава мъгла

— Никога няма да ти разрешат за толкова кратко време, Бярне. Не…

— О, напротив — отвърна Бярне й се усмихна. — Все още ми дължат няколко услуги. И това е само за няколко часа. Във всеки случай поне първоначално.

Той се усмихна, а Санлан само вдигна рамене. Вътре в себе си Бярне въздъхна. И сега тя не беше впечатлена.

Отговорът от Атле Абелсен дойде много по-бързо, отколкото Хенинг предполагаше, но той дойде не по имейл, обикновено комуникацията помежду им протичаше по този начин.

— Хей, здрасти — поздрави Абелсен, когато Хенинг отговори на повикването.

— Ей, Атле. Получил си имейл от мен, доколкото разбирам.

— Няма ли да отвърнеш на поздрава ми? Няма ли никакво „Как си?”…

— Здрасти, Атле. Как върви?

— Върви направо към ада.

— Това беше изненадващо.

— Животът е прекалено жесток.

— Вали целогодишно. Но ти си прочел имейла ми, доколкото разбирам, след като ми се обаждаш?

Хенинг се канеше да попита Атле какво беше открил, когато се сети за нещо.

— Знаеш ли коя е Ерна Педерсен впрочем? Тя не ти ли е била учителка или нещо подобно?

— Не, но се обадих на майка ми. Тя все още е учителка в Кльофта. Каза, че е чувала за жената.

Хенинг леко се изправи.

— Какво е чувала?

— Не, носела й се слава, доколкото разбрах. Била е дяволски строга. Тоест строга, както едно време. Говорим за показалки, които удрят катедрата, такива неща. Да ставаш сутрин и да поздравяваш вежливо учителя.

— Добрите стари времена.

— Да. Но не предимно от това се интересуваш ти, доколкото разбирам. Открих някои неща, които са може би малко по-интересни. Подала е оплакване в местното полицейско управление през 1989 година, защото очевидно е имало саботажи и прояви на вандализъм спрямо къщата й. Старата съборетина си го е получила.

— Така — каза Хенинг и щракна с химикалката до себе си.

— Твърдяла, че знае кой го е извършил, но имената не са вписани в жалбата. Не знам дали са разследвали по-специално случая, но със сигурност няма повдигнато дело.

За кратко Хенинг се замисли.

— Пише ли за какъв вид вандализъм става въпрос?

— От типа замеряне с яйца по къщата, чупене на приземни прозорци, такъв род неща. Дъртата скумрия очевидно е карала колело до училище, но се случило така, сякаш някой напълно го е повредил. Надупчили й гумите и така нататък, и така нататък.

— Точно — отвърна Хенинг.

„Прилича най-много на детински лудории” — помисли си той.

— А след това синът й паднал от една стълба в градината, мисля, че през 1991 година, заради сърдечен удар. Или обратното, не мога да си спомня. Тя не станала по-малко строга или кисела след случилото се, мога да си представя.

— Вероятно да — отговори Хенинг, докато размишляваше. — Има ли още нещо?

— Не.

— Добре. Би било хубаво да ми изпратиш стария й адрес по имейл или като есемес.

— Мога да го направя, знаеш. Но как върви при теб, човече? В момента правиш ли музика или…?

Хенинг не отговори веднага.

— Не, нищо не става, естествено.

— По дяволите, човече, не трябва да се отказваш от това! Та ти имаше план!

— Мм. Ти все още ли пиеш „Калвадос” [26] „Калвадос” е марка френско ябълково бренди. , или…?

— Ох, майната му. По-скоро може да пийнем по бира следващия път, когато дойда в центъра.

— Добре. Благодаря ти за помощта, Атле.

— Пак заповядай, пич .

Свобода в една кратка сутрин.

След като Емилие Блумвик роди, нямаше нищо друго, което да е по-ценно за нея от децата. Разполагаше с часове и още часове с възможността да прави точно онова, което тя желаеше. Можеше да тренира, можеше да чете някое списание, насъбрало прах върху хладилника, можеше да гледа филм, който от векове беше готов, записан на декодера. Нямаше никого, за когото трябва да се грижи или на когото да прислужва и проверява. Нито пък имаше някой, който да й отпраща намръщени погледи, ако чашата с кола свистеше дори в понеделник сутрин.

Качествено време с главно „К”. Това е. Въпреки че изненадващото беше как често тя не успяваше да свърши някои от нещата, които беше запланувала, както стана и днес. Беше си мислила дали да не помечтае малко в интернет, да разгледа някои прекрасни летни почивки, може би да започне една от книгите, които й бяха подарили за Коледа миналата година. Но ако се опиташе да си припомни сутринта какво всъщност беше правила, след като остави Себастиан на детска градина, свършеното от нея бързо привършваше. Не помнеше нищо друго, освен че беше чела вестника и беше подреждала малко в кухнята. Останалото е голяма мъгла от нищета.