Томас Энгер - Кървава мъгла

Трине откри погледа му в задното огледало.

— Благодаря ти, Бьорн. Беше ми приятно да седя до теб.

— И аз благодаря — отвърна той.

Той й се усмихна вяло. Но вместо да удължи момента, тя излезе в нощта, където плаващите облаци вдъхваха живот на морето над нея. И тя вече усещаше, че копнее за утрешния ден.

Очаквано на следващия ден пред дома й беше пълно с журналисти, но този път нея не я беше грижа. Вместо това тя вдигна глава и кимна на някои от присъстващите, не се остави на надигащите се звуци да я разсеят. Тя застана на вратата, където обикновено я чакаше Пол Фредрик.

И може би нищо от това нямаше да се е случило, мислеше си тя, ако онзи път само беше обяснила нещата такива, каквито бяха. Щеше да може да го убеди, нали?

Никой от тях не вярваше, че можеше да се справи с бременността. Те бяха опитвали в продължение на много години без успех. Но след това изведнъж един ден все пак се оказа, че е бременна. И не беше съвсем сигурна какво се случи, но внезапно сякаш вече не искаше да има деца. Неочаквано всичко стана толкова по-конкретно. Един нов живот. А тя не знаеше дали може да се справи с раждането му, дали може да се справи с това да бъде добра майка. Ако тогава на Пол Фредрик му беше известно това, което знаеше сега за семейството на Трине, може би нямаше да му бъде толкова трудно да разбере.

Но тя знаеше, че Пол Фредрик много искаше да стане баща, а тя му отне тази възможност. Без да поговори с него за това.

Сега той й взе якето, както толкова често правеше услужливият съпруг. Всъщност това не й харесваше, защото й даваше усещането, че просто е на гости. Но те бяха нещо повече от приятели. Във всеки случай й се искаше да е така.

Той я заведе до всекидневната, където музиката от скритите високоговорители изпълваше стаята. Но имаше един тип музика за други, по-хубави поводи. Затова тя спря музиката и си пое дълбоко дъх, преди да се обърне към него и да се приближи с една крачка.

Бярне и Ела Санлан си намериха маса в „ Убежището ”. В четвъртък вечер там винаги имаше много хора, но Бярне успя да им осигури маса за двама точно до камината. Поръча две бири и кръстоса ръце пред себе си върху масата, докато се опитваше да установи контакт с очите на Санлан. Но те само се плъзгаха из помещението.

— Здравей — каза Бярне и се усмихна. — Това там е моето професионално изкривяване.

— Кое?

— Да издирвам бандити.

— О-о.

Санлан се засмя срамежливо.

— Винаги на работа? — попита той.

— Винаги на работа.

Един келнер се зададе с бирата.

— Между другото, гладна ли си? — попита Бярне.

Той усещаше, че му се искаше да я задържи там, за себе си, за колкото се може по-дълго, но Санлан поклати глава. Бярне кимна в знак на благодарност на келнера, които бързо изчезна.

На масата настъпи тишина. Санлан отпи глътка от чашата си и отпрати погледа си в нова посока, преди да го обърне рязко към него.

— И кой мислиш, че ще бъде новият министър на правосъдието? — попита тя.

Бярне вдигна рамене.

— За мен не е толкова важно всъщност. То няма да покаже как си върша работата.

— Но е много особено сега, когато тя си тръгва по такъв начин.

Бярне направи движение с глава, което казваше: „И да, и не”, докато си мислеше за Трине, голямата любов от детството му.

— Не може да е била много добър ръководител — изтъкна Санлан.

— Може би не — тихо отвърна Бярне.

— Сексуален тормоз на работното място — продължи Санлан и го погледна. — Имам една приятелка в министерството, която е била подложена на сексуален тормоз на работното си място. Не е станало кой знае какво, но е дразнещо. Погледи, коментари и шушукане зад гърба й.

На Бярне му се прииска да откопчае най-горното копче на ризата си.

— Тя беше уведомила и шефа си, но мислиш ли, че той е направил нещо по въпроса?

Санлан поклати глава, преди Бярне да е успял да отговори.

— Един добър ръководител щеше да поеме нещата в свои ръце — заяви тя, без да отделя погледа си от него. — Един добър ръководител не би позволил нещо подобно да се случи.

И сега за пръв път Бярне бягаше. Той търсеше убежище в една чаша, по чийто ръб беше залепнала пяна. Той не знаеше какво да каже. Огледа из стаята. Четвъртък следобед. Шум и суета. Живот и смях.

Санлан вдигна чашата си към него.

— Ами наздраве — каза тя с най-красивата, най-прекрасната си усмивка към него.

Бярне отвърна на поздрава и опразни чашата си.

Една дума се заформи по устните му, когато той отново я погледна.