Томас Энгер - Кървава мъгла

Юлевик рязко се извърна и погледна в къщата. След това направи крачка на стъпалата и затвори вратата зад себе си.

— Освен това тя ти е разказала, че не съм казала нищо на Пол Фредрик. Катарина ми беше добра приятелка, една от малкото, с които споделях по-голямата част от живота си. А ти ме принуди да изляза в медиите и да заявя, че Пол Фредрик и аз отдавна сме се опитвали да имаме деца. Това беше хитро. Това вдигна рейтинга ми в социологическите проучвания. Но беше също така цинично и лукаво. Не можех да призная пред хората, че аз, след това изявление, съм отишла да направя аборт. Щях да съм мъртва в политическо отношение, аз, която съм отворила Господ знае колко домове за деца из цяла Норвегия и в добавка съм подписала конвенция, която регулира детските права по целия свят. Освен това беше голям шансът да изгубя мъжа, когото обичах. И ти си правил сметка точно за това, Харалд, очаквал си, че аз или ще рискувам брака си, или своята кариера. Затова си изфабрикувал фалшиво обвинение в сексскандал и си подхвърлил историята на най-голямото вестникарско издание в страната, издание, което ти в продължение на дълги години си захранвал с новини. А аз добре знам как гладните за сензации журналисти могат да хулят, стига да получат възможност да свалят някой министър. И не се отказват, докато не постигнат целта си.

— Това е напълно абсурдно, Трине, та аз никога не бих направил нещо подобно срещу теб.

— Не само си искал, но и си го направил, Харалд. И зарежи тези глупости, моля те, знам , че си бил ти. Един съвет за следващия път, когато изпращаш факс анонимно — отиди някъде по-далеч. Отиди в някоя част на града или на страната, където хората не знаят кой си, така че да можеш да дадеш различно име от твоето собствено, когато се регистрираш с име и мобилен телефон в някое интернет кафене.

Трине спря да говори. Устата на Юлевик се вдигна нагоре, а секунди по-късно се затвори. Единствено капки от някаква канавка съвсем наблизо пронизваха ритмично тишината.

Трине се замисли за сутринта, в която кошмарът бе започнал, когато той беше влязъл в кабинета й след сутрешното съвещание и беше попитал дали има нещо, което може да направи за нея. „Свърши фантастична работа в ролята на правосъден министър. Ти си най-добрата, която сме имали от години насам.”

Преструвки.

Просто преструвки от страна на всички тях.

— Катарина доброволно изрази желание да направи всичко по силите си, за да поправи щетите, които е причинила. И знаеш ли какво ми предложи тя, Харалд?

Трине продължи, преди той да успее да поклати отрицателно глава.

— Предложи да погледне в договете в Министерство на правосъдието, за да открие кой ми е изпратил малък, хубав имейл в понеделник сутринта, между другото, точно преди ти да дойдеш с бавна походка в моя кабинет. Каква е вероятността, според теб, тя да успее да проследи имейла обратно към твоя компютър?

Юлевик се прокашля.

— Тя няма позволение да го прави — заяви той.

Трине изсумтя.

— Не мисля, че трябва да се изкарваш толкова морален във връзка с това, кое е позволено и кое — не, Харалд. И в случай че си забравил кой департамент оглавявах през последните три години — колко трудно смяташ, че ще ми бъде да открия дали наистина си разговарял с „VG“ в понеделник сутринта, както ти каза, точно преди адът да започне?

Лицето на Юлевик придоби неразбиращо изражение.

— Това са глупости, разбира се. И това.

Той не отговори. Само сведе поглед.

— Погледни ме, Харалд.

Той колебливо вдигна очи.

— Погледни ме в очите. Изглежда ли ти, че искам да изгубя тази битка?

— Не — отвърна той и се опита да изправи гръб. — Но ти никога няма да го направиш обществено достояние.

— Тук бъркаш, Харалд. Ще разкажа всичко на Пол Фредрик, когато се прибера. Знаеш ли защо? Защото не понасям да живея под един покрив с мъж, когото съм разочаровала, без да знам какво си мисли той за това или как се чувства. Напълно е възможно това да означава край на нашия брак, но така или иначе това може би щеше да се случи. Неизказаното щеше да ни съсипе, знам го, имам достатъчно опит с неизказани неща, които разрушават семейството ми. И просто за да го кажа, мога да документирам всяко свое движение в Дания. Самолетен билет, хотелска стая, мога дори да покажа запазения час и касовата бележка за извършената от тях услуга. Катарина също така изяви желание да потвърди, че ми е помогнала с практическата част. И кой знае — тя може би ще разкаже на широката общественост как си се добрал до оръжието, което ти толкова умело използва срещу мен. И какво мислиш? Че тази там, вътре… — каза Трине и посочи към вратата зад Юлевик. — Какво си мислиш, че ще каже тя? Какво мислиш, че твоите деца ще кажат?