Томас Энгер - Кървава мъгла

Но сега тя плачеше.

Скрита от постоянно засилващия се дъжд, тя плачеше така, сякаш тялото й си възвръщаше всички сълзи, които по-рано не беше проляла. И нямаше представа колко време е стояла така, в дъжда, и е плакала. Но когато се обърна и пое към полицейските заграждения, към телевизионните камери и всички странични наблюдатели, с пълното съзнание, че я очакваше нова битка, преди денят да е приключил, тя се изправи леко и вдигна брадичка.

И я порази мисълта, че отдавна не се беше чувствала толкова силна.

Хенинг се опита да стане по-висок, отколкото в действителност беше, за да види какво се случваше. Не изискваше особени аналитични способности да се разбере точно какво се беше случило. Ръкоплясканията и възторгът се разпростряха сред жилищния район. Ситуацията със заложниците беше приключила, вероятно без загубата на човешки живот. Тогава никой не би тържествувал.

Хенинг даде кратко съобщение на един от колегите си в редакцията, с когото непрекъснато беше във връзка през последния половин час. Доколкото беше възможно от външната страна на полицейския кордон, той беше държал в течение редакцията и знаеше за глада на читателите на “ 123nyheter ” за информация с детайлни обновления.

Но че всичко щеше да кулминира с появата на Трине в Йесхайм, която щеше да се опита да убеди Реми да излезе от дома на Емилие Блумвик, Хенинг никога не си беше представял. Всъщност той трябваше да стои настрана, тъй като не можеше да пише нищо за сестра си, но в края на краищата не тя беше главното лице в драмата със заложниците.

Сега Трине крачеше към полицейските заграждения. С вдигната глава. Стъпките — стабилни, погледът — фиксиран. В нея имаше някаква увереност, мислеше си Хенинг. Тя изправи рамене, докато вървеше към репортера на TV 2 — Гюри Палме, заглади малко дрехите си и изпъна гърба си.

Хенинг се приведе още по-напред и получи неодобрителен поглед от журналиста до себе си, но не го беше грижа. Трине спря пред камерата на TV 2, където Палме я чакаше да получи съобщение в слушалката, че всичко е готово. След това журналистката я попита какво се беше случило, каква е била ролята на Трине във всичко това. И тя отговори направо, без да драматизира или да преувеличава своята роля, посочвайки колко беше щастлива, че ничий живот не е бил отнет.

— Но, Юл-Осмундсен, по-рано през деня вие трябваше да изнесете пресконференция, за да представите своята версия на случилото се от последните дни. Какво можете да кажете по въпроса тук и сега?

— Това, което мога да кажа, е, че съобщих на министър-председателя, че искам да си подам оставката, и тази моя молба той удовлетвори. Така че ще видим как ще се произнесе утре Кралят в парламента.

— Значи в момента вие потвърждавате, че напускате поста си на правосъден министър?

— Точно така — кимна Трине.

— Защо го правите?

— Не смятам, че норвежкият народ се нуждае от повече аргументи. Всичко, което сте казали и изписали за мен през последните дни, би трябвало да е достатъчно обяснение.

— Значи вие признавате, че сте виновна за това, в което ви нападат?

— Не съм казвала такова нещо. Но материалите в медиите през последните дни не ми помагат да продължа.

— Бихте ли пояснили — помоли Палме.

— Не бих могла.

За кратко Палме изгуби самообладание, но скоро се съвзе.

— Бихте ли ни разказали какви бяха за вас последните няколко дни?

Трине си пое дъх.

— Бяха тежки. Би било грешка, ако кажа нещо повече.

— Мнозина ще изтълкуват факта, че подавате оставка, като признание, че сте виновна.

— Наясно съм с това. Хората могат да го тълкуват както пожелаят.

За няколко секунди Палме се поколеба, преди да продължи:

— Самоличността на младия партиен член засега не е била разпозната или потвърдена от някой кръг. Вие разговаряли ли сте с него след случилото се?

— Не — каза Трине.

— Има ли нещо, което сега искате да му кажете?

Трине погледна право към камерата.

— Няма за какво да искам извинение. Трябва да продължа напред — каза тя и закрачи. Бяха й отправени нови въпроси, както от Палме, така и от други репортери, но Трине само продължаваше да върви. Не даваше признаци, че възнамерява да отговори. Вместо това тя се насочи към правителствения автомобил, който запали с ръмжене, преди тя да е стигнала до него. Дъждът от светкавици ги съпроводи до най-близкия завой.

Хенинг остана в Йесхайм известно време, след като Трине си замина. Застана сред тълпата, където се правеше интервю след интервю. Посланието от официалните източници се повтаряше — те не можеха единствено да хвалят Трине Юл-Осмундсен за положените усилия за спасяването на живота на Емилие и нейното семейство.