Томас Энгер - Кървава мъгла

Защитните сили на Шер все още бяха непокътнати, очите му все още пламтяха.

— Затова ли някой е убил вашето куче? За да не казваш нищо за това, което знаеш?

Шер се канеше да каже нещо, но спря и отново се огледа.

— Моля те — каза Хенинг. — Ти самият си баща, страхуваш се за децата си, затова си тук. Опитваш се да ги защитиш. Но в онзи ден аз изгубих сина си, Шер. Сега сигурно разбираш защо се опитвам да разбера какво се е случило.

Един автомобил отпред мина през локва. Погледът на Шер проблясваше.

— Обещавам ти, Шер, независимо какво ще ми кажеш, то ще си остане между нас.

Думите отново не успяха да излязат от устните на Шер. Очите му търсеха някаква точка по земята.

— Това…

Поглед нагоре, поглед надолу. Към улицата, отново навътре.

След това се обърна към Хенинг и застана с гръб към улицата.

— Не знам кой е бил — прошепна той.

— Не знаеш ли?

— Ш-ш-ш — просъска Шер. — Това е всичко, което мога да кажа.

— Хайде, Шер.

Хенинг отново се оказа силно притиснат към стената.

— Не зная — каза той с уста близо до ухото на Хенинг. — Окей? Не зная. Нито пък искам да зная.

Шер отново се огледа, преди да пусне Хенинг.

— Но те говореха странно.

— Странно?

— Да. На някакъв вид източноевропейски. На шведски. Това е всичко, което ще кажа. А сега — стой настрана от мен — заяви Шер с подновен интензитет в гласа си. — Стой настрана от нас. Видя ли или чуя ли нещо за теб още веднъж, ще…

Шер заплашително вдигна показалец към лицето на Хенинг. Той се спря и потрепери точно пред очите му.

След това се обърна и излезе от покрития проход.

Бярне Бругелан леко усещаше прекрасното чувство от прояснението, сякаш беше затегнал разхлабените болтове. Сякаш беше търсил очила много дълго време и сега ги беше открил и взел. Изведнъж всичко беше на фокус.

По сметката на Маркус Йерльов откриха прехвърляне на 3500 крони от сметката на Реми Гюликсен, маркирано като „покупка на компютър”. Реми беше купил лаптоп от своя съперник от младежките години, вероятно съзнателно, с мисълта да използва именно този компютър, за да накара полицията да повярва, че снимките, които ще открият на него, са принадлежали на Маркус.

Бярне откри снимките от момчешката стая на Реми в Йесхайм. Родителите му не я бяха променили особено много през годините. В малкото пъти, когато Реми беше оставал да пренощува, винаги беше прекарвал нощта там. И винаги бе имал компанията на брат си на стената.

Бярне почти не можеше да си представи какво трябва да е било за Реми да израсне под погледа на мъртвия си брат всеки път, когато си ляга. Според майката на Реми баща му винаги го бил обвинявал за смъртта на Вернер.

Въпреки че Бярне беше уморен и доволен, той продължи по-нататък по коридора и почука на вратата на Ела Санлан. Тя извика: „Влез”. Усмихна му се, когато той се появи вътре.

— Здравей — каза тя

— Здравей. Имаш ли желание да дойдеш с мен да пийнем по бира?

Бярне очакваше, че ще му откаже, като на автопилот, но тя го изненада, като се поколеба, след което прие.

— Звучи наистина много добре. Само ти и аз или ще има и някой друг с нас?

— Другите се прибраха.

Санлан кимна.

— Добре — усмихна се тя.

А Бярне, който беше копнял точно за този отговор, откакто познаваше Санлан, се усмихна и не успя да прикрие ентусиазма в гласа си:

— Колко хубаво! Да кажем след пет минути?

Хенинг отново стоеше в непознат проход между сградите и си поемаше дъх. Някакъв мъж отвън минаваше и едва надникна, но беше необходима само една секунда, за да изчезне.

Хенинг бавно излезе на улицата. Вятърът духна съскащо срещу него, но Хенинг беше прекалено умислен, за да забележи есента в него. Автомобилите наоколо пълзяха в търсене на място, където да пренощуват, но Хенинг не ги видя. Той само крачеше спокойно и размишляваше, докато малки камъчета, фасове и мръсотия хрущяха изпод краката му.

Онези, които заплашваха Андреас Шер, бяха от Източна Европа. Това можеше да означава какво ли не, но въпреки това. Туре Пули възнамеряваше да разкрие онова, което знаеше за подпалвача, но преди да успее да стигне дотам, беше убит — убийство, инсценирано от мъж, който отдавна беше работил съвместно с източноевропейци.

Йорян Мьонес.

Възможно ли беше и той да стои зад заплахите срещу Шер?

Автомобилът спря бавно, сякаш шофьорът искаше да удължи момента.

Досега Трине не бе мислила, че всичките й привилегии ще изчезнат, след като вече не е министър на правосъдието. Именно автомобилът щеше да й липсва. И шофьорът.