Томас Энгер - Кървава мъгла

Но не успя да я произнесе.

Хенинг се събуди с конвулсия, без да знае къде се намира. После разпозна стените в своята собствена всекидневна, покрива, кибритената кутийка и кенчето с кока-кола на масата до дивана. И преди да е отворил очите си както трябва, те отново бяха на мястото си — мислите за всичко, което се беше случило през последните часове, всичко, което беше научил. Миналото си беше отишло като многоглав призрак, който го теглеше и дърпаше от всички посоки.

Хенинг пропълзя към холната маса и видя на мобилния си телефон, че денят доста беше напреднал. За щастие, предишната вечер се беше уговорил с Хайди, че можеше малко да се изтегне, преди да отиде на работа. Затова прекара доста време под душа, докато се самоубеждаваше, че трябва да се фокусира върху въпросите един по един. Ако тези източноевропейци, които бяха докарали Андреас Шер до ужас, имаха нещо общо с Йорян Мьонес, то със сигурност имаше хора, които знаеха кои бяха те.

Хенинг едва беше успял да сложи чайника да топли вода в кухнята, когато мобилният му телефон звънна. Провери съобщението и видя, че беше нотификация за новини от вестника.

Трюлс Уве Хенриксен се посочва като новия министър на правосъдието след Трине Юл-Осмундсен. Хенриксен, който е от Тромсъо, досега е заемал позицията на политически съветник.

Хенинг почти не познаваше момчето, но въпреки това кликна върху линка, който следваше след текстовото съобщение. В самата статия не пишеше особено много, но му направи впечатление, че Харалд Юлевик, сочен от мнозина като сигурен фаворит, който да поеме поста на Трине, беше приключил с шансовете си за министър. Не беше изтъкната някаква причина, освен тази, че „се оттегля по собствено желание”.

Хенинг се усмихна, представяше си добре, че точно сега беше муха върху стената на Министерство на правосъдието, но имаше по-важни неща.

Гласът на Бярне Бругелан беше сънлив, когато Хенинг най-сетне се свърза с него. Очевидно днес и той беше карал кротко.

— Благодаря ти за вчера — каза Хенинг.

— И аз благодаря.

— Хубаво, че стана каквото стана.

— Мхм.

— Само трябва да те попитам нещо. Онези шведски албанци, с които Йорян Мьонес бе имал контакт. Вие вече свързахте ли се с тях?

Бругелан не отговори веднага.

— Сега ли ме питаш за това?

— Да.

Отново бяха необходими няколко секунди, преди Бругелан да продължи. Хенинг го чу да се прозява.

— Тежка нощ? — попита той.

— Сигурен ли си, че е сутрин?

— Доста.

— Не, шведските албанци? — попита Бругелан. — Мога отново да проверя за теб, но последния път, когато говорихме за тях, те напълно потънаха някъде. Вероятно повечето от тях са напуснали страната.

— Страхували са се, че и те ще попаднат зад решетките може би?

— Вероятно.

— Значи на практика те може да са навсякъде.

— Така си мисля, да.

— Окей — каза тихо Хенинг и след това затвориха.

Но въпреки че тези хора бяха потънали вдън земя, размишляваше Хенинг, все пак може би можеха да ги открият. Просто трябваше да бъдат разпитани правилните хора.

Бярне беше останал цялата нощ напълно буден, с поглед, отправен към тавана. В един момент беше станал, бе отишъл в кабинета си и бе седнал над молбата, която беше формулирал за полицейския участък във Вестфолд. Прочете помпозните формулировки, амбициите, виденията. След това смачка листовете и ги хвърли в кошчето.

Сега Бярне крачеше бавно из кухнята, където Алиша седеше на сгъваем стол и правеше всичко друго, но не и онова, което трябваше да свърши, а именно да си изяде закуската. Спря и я погледна нежно.

Толкова голяма и същевременно така мъничка.

И той не знаеше дали беше добра идея да й обясни защо вечерите минаваха, без той да е наоколо, когато тя заспива. Но беше длъжен да опита, може би още довечера, въпреки че точно сега не беше сигурен, че и той самият знаеше отговора. Дали помагаше това, което правеше, дали градът беше по-безопасен…

— Хей, момичета — каза той и отиде до шкафа в ъгъла до прозореца и извади една бутилка. После извади две бутилки, три, докато не откри онази, която търсеше. Неотваряна и прашасала. С добре насочен дъх той издуха слоя мръсотия и се вгледа в тъмнокафявото съдържание в бутилката, което носеше напълно норвежкото име „Бростад”.

— Какво ще правиш с него? — попита изненадано Анита. — Сега нали няма да пиеш коняк?

— Няма — отвърна Бярне и се засмя за кратко, потърка леко очи и протегна ръце високо над главата си. Намери един плик и сложи бутилката в него.