Томас Энгер - Кървава мъгла

За кратко настъпи тишина.

— Ами, да, той… имаше.

— Защо отговаряте така? — попита я Хенинг.

Вероника Нансен въздъхна.

— Защото някой беше влязъл с взлом при мен миналата седмица. Беше откраднал всякакво фотографско оборудване. Както и това на Туре.

Хенинг трябваше да стане.

— Много зловещи неща — сподели тя.

— Откраднаха ли ви нещо друго? — попита спокойно Хенинг.

— Ами, взели са със себе си по малко от това и онова.

— И полицията не е заловила извършителите?

— Не. Едва се реших да се обадя на полицията. Те никога нямат време за подобни неща.

„Не — помисли си Хенинг. — Може би нямат.”

— Знаете ли какви снимки е имало на фотоапарата на Туре Пули?

— Имало е доста снимки от почивки и такива неща, предполагам. Защо ме питате за това?

Хенинг се изкушаваше да й разкаже цялата връзка, но не успя.

— Знаете ли дали е имал архив на тези снимки някъде?

— Ние винаги правехме резервни копия на всички дигитални снимки, но за съжаление, те ни взеха и всички дискове с архивирани снимки. Дяволски жалко е, меко казано. Целият ми живот с Туре беше записан на тези дискове.

— Разбирам — отвърна отчаяно Хенинг.

Но в момента не успяваше да почувства някаква скръб заради нейната загуба. Мислеше само за свои неща. Толкова близо и същевременно толкова далеч. И той знаеше, без най-малката сянка на съмнение, че снимките бяха изчезнали завинаги.

И те.

А когато тази мисъл беше минала през ума му, пътят до следващата не беше дълъг. Можеше ли това да е било сред данните, изтрити от доклада за Indicia ? Че Туре Пули е бил пред блока си с фотоапарат? И това ли беше информацията, заради която Андреас Шер беше заплашван да си мълчи?

Денят беше дошъл е неспокойно, облачно небе, когато Хенинг реши да излезе за малко и да проветри мислите си. Още от предишната вечер той основно беше лежал на дивана и бе размишлявал. Беше ставал да направи няколко крачки напред-назад. И отново беше мислил. А накрая полудя.

Затова си беше купил студена кутия кока-кола и бе стоял на своето сигурно място в Делененга. Отново се замисли за Юнас, за уликите, които изчезваха пред очите му веднага щом ги забележеше. Туре Пули, който може би беше разполагал със снимкови доказателства за това кой беше проникнал в апартамента на Хенинг. Нямаше го. И някой с източноевропейски акцент си беше направил труда да заплашва Андреас Шер да мълчи за онова, което знаеше. Вероятно и тези следи бяха изчезнали. Ако предположенията на Хенинг за изтрития доклад в Indicia бяха верни, можеше дори да се окаже така, че и Шер да разполага със същата информация. Че Туре Пули беше направил снимки на този или тези, които бяха запалили апартамента на Хенинг. Знаеше, че беше стигнал дотам, но точно сега се хвана за първото и най-доброто, което имаше смисъл.

Отново го подразни това, че не си спомняше много от последните две-три седмици преди пожара. Спомняше си, че пишеше „Първо и последно предупреждение” на листа или късчето хартия, което някой беше закачил върху входната му врата, след като бяха запалили стените. Но за какво беше това предупреждение? Защо му беше толкова трудно да си спомни?

Може би трябваше да предприеме нещо, след като тялото му очевидно имаше склонност да дава на късо, когато нещо беше болезнено или трудно. Трябваше може би да потърси професионална помощ? Но поне от детството си той все още помнеше повече. Не на последно място през последните дни ставаха все по-ясни някои детайли от времето, прекарано с Трине.

И именно тази мисъл го накара да се изправи.

Слезе от трибуната, премина по асфалта и пое из Биркелюнден. Едва след като започна истински да мисли за Трине, части от съвместния им живот, преди баща им да почине, започнаха да се връщат в спомените му. Без всъщност да го е желал, той отново се намираше близо до нея, отново бе обхванат от чувства и мисли, които бе имал и преди, мисли, които бе смятал за изгубени.

Всичко се свеждаше до пожара, разпалено си мислеше Хенинг, ужасявайки се при идеята за онова, което знаеше, че трябва да направи. Пожарът ги заключваше, пламъците блокираха спомените, и затова той отново трябваше да ги усети по своето тяло. Точно както с Трине.

Той се затича нагоре по стъпалата и влезе в апартамента само с една цел.

Да открие проклетия кибрит.

Беше там, където напоследък имаше навика да го оставя, на масата до дивана в хола, където обикновено заспиваше. И той седна, фокусира се единствено върху квадратната кутийка, дошла от ада, знаеше, че в нея е поместен арсенал от оръжия, които всеки би искал му отнеме.