Томас Энгер - Кървава мъгла

Отново й звъннаха.

Трине остави чашата. Този път беше от „Дагбладе”. Тя въздъхна и остави телефона да звъни. Не разбираха ли, че запитванията трябваше да минават през информационния отдел? Трине реши отново да си смени номера. Прекалено много хора от пресата имаха достъп до него, въпреки че тя непрекъснато го сменяше. Някои хора от министерството явно бяха прекалено нетърпеливи да бъдат в добри отношения с пресата. Като че ли те някога й бяха помагали…

Трине отиде до хладилника, канеше се да потърси кутията със сок и сиренето за мазане, когато мобилният й телефон отново издаде звук. Вестник „Нетависен”.

Тя се вгледа в дисплея. Три обаждания толкова рано сутринта.

Трябва нещо да се бе случило.

Трине се запъти към кабинета си, където щеше да провери онлайн изданията, когато телефонът й за пореден път светна и звънна. Текстово съобщение. Само след миг дойде още едно. И още едно. Трине отвори най-горното, когато звукът от звънеца на вратата я накара да подскочи.

Навън имаше някого.

Трине се загърна по-добре с якето, отиде във всекидневната и леко открехна белите завеси. Отпред имаше един журналист с химикал и тефтер в ръка. А някакъв фотограф беше застанал точно зад него с подготвена камера на височината на главата.

Но това, което пробуди любопитството й, това, което я тревожеше, бяха автомобилите, които спираха пред жилището й, което бяха купили в Юлерн [13] Юлерн е област в Осло. за почти 18 милиона крони предишната година. На много от автомобилите тя виждаше логото на „НРК” [14] „НРК” е името на държавно норвежко радио и телевизия и представлява най-голямата медийна организация в Норвегия, ТВ 2 е рекламно финансиран норвежки телевизионен канал, основан през 1992 г. и ТВ 2. Един малко по-голям автомобил със сателитна чиния от едната страна също спря.

„Не само, че е станало нещо” — помисли си Трине. „Има нещо много, много нередно.”

Късно лягане, ранно ставане.

„Така се е получило” — помисли си Бярне Бругелан, докато седеше в колата на път за работа… отново. И понякога просто трябваше да бъде така. Той отдавна го беше приел, а някога обичаше с всяка фибра на тялото си да потегля на ангажимент като изследовател. Щеше да използва физиката си, мозъка си, щеше да разреши някой случай и след това щеше да се захване със следващия. Щеше да допринесе за това Осло да стане добър град, в който да израснеш и да живееш.

Но дори и той, който беше тренирал през целия си живот, който винаги беше внимателен с диетата си и рядко тровеше тялото си с алкохол, беше започнал да забелязва как животът му на полицай в столицата го разяждаше. И не на последно място разяждаше семейството му, това, че той рядко беше с него, когато у дома ставаха или си лягаха. А когато най-сетне се прибереше вкъщи, беше толкова изтощен и уморен, че не можеше и нямаше желание да прави каквото и да е. Искаше просто да си почива. Най-добре щеше да е около него да е тихо и кротко.

На никого не го беше споделял, нито веднъж на жена си Анита, но беше написал молба до полицейски окръг Вестфолд, която все още не беше пуснал. Те предлагаха свободна временна позиция като главен следовател в продължение на шест месеца, започваща само след месец, тъй като настоящият главен следовател излизаше в отпуска, за да пише книга. Криминален роман най-вероятно. Бярне си помисли, че там може би щеше да може да си осигури ценен опит като ръководител на отдел. Всичко се свеждаше до опита.

Но именно в това беше проблемът. Той нямаше чак толкова много години опит като следовател, но беше работил под прикритие няколко години. На това, както знаеше, щяха да гледат като на чудесна комбинация. Освен това той беше учил мениджмънт и беше наясно, че се бе отличил с добри аналитични умения, особено напоследък. Преди не успяваше да вземе думата в групата, без да му се прииска да докаже нещо, особено на главния следовател Арилд Йерстад, но за щастие, се беше отказал от това .

Той нямаше представа как Анита щеше да го приеме, ако получи работата. Това би означавало още по-често да е далеч от къщи, от нея и Алиша, от идеята за семейство , което беше важно за нея. Той не жертваше ли достатъчно много и сега?

Виждаше го в очите на дъщеря си, чуваше го в разговорите около кухненската маса в онези пъти, когато и тримата бяха там по едно и също време. Чисто и просто колко много изпускаше от случващото се с нея. Какво научаваше в детската градина, с кого се срещаше. Кой беше лош към нея и кой беше мил. Не беше лесно да бъдеш малък, той си спомняше това от своето собствено детство. Но не беше и лесно да бъдеш баща. Във всеки случай не и баща, и полицай.