Томас Энгер - Кървава мъгла

Думи, изречения — въздух — се запречваха по устните й.

— Каква е тя? — повтори мъжът.

След това тя зае поза на очакване:

— Не чети всичко, което пише за мен във вестниците днес.

Трине изчака, докато не чу звука от течаща вода, преди отново да се върне в кабинета, затвори вратата след себе си и въведе един номер за бързо набиране в телефона си.

— Отговори де, Харалд — каза тя, докато крачеше напред-назад.

Харалд Юлевик беше най-близкият и най-важен поддръжник на Трине през кратките три години, откакто тя беше съдебен министър. Винаги мъдър и преливащ от знания. Винаги топъл и приятелски настроен. Някои от речите, които бе написал за нея, бяха изключително остри и изпълнени с аргументи, за които тя с гордост беше приемала адмирации. Множество пъти я бе спасявал от болезнени ситуации със своята слонска памет. Всъщност той беше за нея най-малкото съветник в ролята си на министър. И почти не по-малко от съдебен министър, във всеки случай онзи, който най-често я беше защитавал, когато беше необходимо. Ако някой можеше да й помогне да се измъкне от кашата, то това беше той.

— Здравей, Трине.

Гласът на Юлевик беше, както винаги, свеж.

— Чете ли „VG“ днес? — бързо го попита Трине.

— Не — отвърна той след кратък момент. — Но тъкмо ми звъннаха и ми дадоха бърз отчет. Аз, естествено, им казах да се махат. Ще има среща във връзка с това.

Трине удари силно със свободната си ръка.

— Половината преса на Норвегия е пред вратата ми, Харалд. Не знам какво да правя.

— Трине — кротко отвърна Юлевик. — Успокой се, ще измислим нещо.

Гласът му, твърд като скала, обикновено успяваше да я увери, че всичко ще се подреди. Но точно сега тя не съумяваше да му се довери.

— Ще те бомбардират с въпроси, когато прекрачиш прага на вратата, но, за Бога, недей да влизаш в конфликт с тях. Изобщо нищо не им казвай, докато не помислим заедно над това и не се разберем как ще се справим.

Трине въздъхна тежко и се замисли за Пол Фредрик, дали душът щеше да успее да отмие част от шока и недоверието, които долови в очите му. А когато се бе приближила с една крачка, за да го увери, че обвиненията са неверни, той просто се беше обърнал и се беше отдалечил.

— Ще измислим нещо — повтори Юлевик. — Ти само стигни цяла на работа и ще оправим всичко.

Трине остана така, заслушана в ехото на гласа му, преди от нея да се изтръгне едно „ОК“ и да затвори. Когато отново настъпи тишина, тя усети как краката й заплашваха да се разпаднат под нея. Но нареди на стъпалата си да се стегнат. След това преглътна нещо жилаво и гъсто, което беше заседнало в гърлото й, изключи от контакта лаптопа си, сложи го в чантата си и се забърза по коридора. Спря се пред огледалото, приглади една гънка на якето си и започна да изучава лицето си, косата, очите. Изглеждаше едва ли не прекалено гримирана, прииска й се да изтрие червилото, което си беше нанесла тази сутрин, но искаше вече просто да е приключила с това, не й се чакаше Пол Фредрик да излезе от банята, за да може отново да надникне в дълбините на шокираните му очи.

Хвърли бърз поглед към обувките си, видя, че по тях нямаше петна. След това дълбоко си пое дъх. „Слагай си маската — помисли си тя. — И не изричай и една проклета дума.”

Денят беше просто бледа рисунка над покривите, когато Хенинг се събуди в скованата си поза на дивана. Лицето му беше силно притиснато в една от възглавниците и той сякаш почти можеше да усети отпечатъка от нея по бузата си.

Оказа се по-дълга нощ, отколкото се бе надявал, но не му беше необходимо кафе, за да остане в будно състояние. Материалът, който той беше подготвил за публикуване в 8 часа, се беше написал почти сам. Мъжът се беше задоволил с това да напише, че жертвата е била убита и изнасилена, заглавие, което той знаеше, че щеше да грабне вниманието. Относно гротескните детайли той се беше разбрал с Бярне Бругелан да изчака малко, ако изобщо щеше да пише нещо за тях. Не беше необходимо обществеността да научава какво се беше случило с очите на Ерна Педерсен.

Хенинг стана, за да види дали статията е публикувана и дали е получила полагащото й се място най-отгоре на заглавната страница.

Оказа се, че не беше.

Вместо това той с голямо учудване прочете в какво сестра му, Трине Юл-Осмундсен, беше обвинена. И не му отне дълго време, за да се облече и да намери номера на Карл Уве Маркюсен на улица „Хелгесен”. Минаха няколко секунди преди мъжки глас сънливо да отговори с „да”.