Томас Энгер - Кървава мъгла

„Но все още има доста хора, с които не сме разговаряли” — мислеше си Бярне. Медицинският работник, основно грижещ се за нея, например. Даниел Нилсен. Мъжът, който най-много се беше занимавал с нея. Хората от Централата за доброволчество. И не на последно място: малкото момче с инвалидната количка, което бе открило трупа. То може да се беше натъкнало на извършителя. Всеки можеше да е видял нещо. Хората на улицата. Обитателите от съседната сграда.

„Засега още само опипваме почвата” — помисли си Бярне в момента, в който полицейското управление изникна от лявата му страна със своите мръсносиви стени и лъскавите си блестящи прозорци. И забеляза как мисълта го въодушевяваше и той се радваше, че отново щеше да може да гори в работата си.

„О, да” — помисли си той с усмивка и се запъти към паркинга.

„Това все още ти харесва.”

Трине Юл-Осмундсен побърза да влезе в кабинета си, наклони екрана на лаптопа си нагоре, натисна няколко пъти върху иконата за Интернет, преди в крайна сметка машината да намери мрежата и да зареди началната страница на „VG Nett“. Гледката, която зърна, я накара да зяпне.

Най-отгоре имаше голяма, обширна нейна снимка в лице, а под нея стоеше заглавието:

ИЗВЪРШИЛА СЕКСУАЛНО НАПАДЕНИЕ

Преамбюлът гласеше:

Правосъдният министър Трине Юл-Осмундсен е обвинена в сексуален тормоз над по-млад политик от мъжки пол.

Какво, по дяволите?

Трине кликна върху темата, докато сърцето й заби като лудо в гърдите. Първото изречение само повтаряше преамбюла. „Какво, по дяволите, е това” — запита се Трине, четейки по-нататък.

Нападението трябва да се е случило миналата есен по време на конгреса в Кристиансанд, на който по-рано през деня Юл-Осмундсен изнесе пламенна реч. След това мнозина коментатори изказаха мнение, че министърът все повече приличал на потенциален кандидат за премиер, но е под въпрос дали именно сега нещо ще се случи. Източници, с които „VG“ влезе в контакт, споделят, че същата вечер тя е нападнала по-млад политик, който по-късно щял да се опита да й отнеме мястото на министър — без успех.

— Какво става тук?

Трине подскочи от уплаха и се обърна, хлопна лаптопа малко по-силно от очакваното, застана пред бюрото и погледна съпруга си, който беше дошъл в кабинета й само по долнището на синьо-черната си пижама. Късата му сива коса стърчеше право нагоре, а очите му все още бяха доста сънливи. Наболата брада стоеше на бузите му като маска от нещо сиво и тъмно, докато кожата по лицето му напомняше за многото потни часове, прекарани на открито. Мускулите над шията и врата му бяха напрегнати като стоманена тел.

Дори след много години брак Трине продължаваше да изпитва вътрешна възбуда, когато го видеше, занемарен и груб, гол до кръста. Но любопитните очи, все още проникнати от нощта, се впиваха дълбоко в нея и правеха открита, пареща рана.

— Струва ми се, че чух някой да звъни, така ли е? — попита той.

Трине го погледна набързо, но очите й се отклониха, без да се фиксират върху нещо конкретно. Сега тя разбираше защо изведнъж отвън се беше събрала тълпа хора от пресата. И защо беше почти сигурно, че щяха да дойдат още.

— Да — отвърна тя.

— Толкова рано?

— Мхм — отговори тя разсеяно, но не успя да го погледне, не знаеше какво да каже. Как щеше да обясни случилото се и онова, което предстоеше да се случи.

Трине понечи да мине покрай него, когато той я спря с ръката си.

— Здравей — каза той. — Добро утро.

Усмихна се и се опита да я придърпа към себе си, но Трине не беше в състояние да го направи. Не и сега. Затова се изплъзна от силните му ръце и му каза, че няма време. За щастие, той я остави.

Трине отиде в кухнята, където спря и силно притисна ръце към кухненския плот. Вътрешно проклинаше. И продължи да го прави, докато отново не чу гласа на мъжа си.

— Отивам под душа.

Той се запъти към банята, но Трине произнесе името му и се изправи. Пол Фредрик спря. Тя приближи една крачка, видя учудването в очите му, което знаеше, че щеше да се промени, когато му заговореше. Отново се звънеше, но Трине не откъсваше поглед от него.

— Няма ли да отвориш? — колебливо я попита той.

— Не — спокойно му отвърна тя.

Той погледна към входната врата.

— Искаш ли аз да отворя?

Трине поклати отрицателно глава. Усещаше как гърлото й се стяга.

— Трябва да те помоля за услуга — тихо каза тя и спря пред него.

— Добре — заяви той колебливо. — Каква е тя?