Томас Энгер - Кървава мъгла

Трине се забърза в коридора към кабинета си, но леко забави скоростта си, когато наближи стената на предшествениците, откъдето предишните съдебни министри й се усмихваха от позлатени рамки. На стената преобладаваха мъжете, въпреки че през 20-те и 30-те години се наблюдаваше по-силно женско присъствие. Снимките висяха там, сякаш за да напомнят колко бързо можеше да се промени политическият живот. Няколко от министрите бяха принудени да се оттеглят преждевременно, както си спомняше Трине, и някои от свалянията бяха тежки. А тя знаеше, че в министерството вече беше подготвена нейна снимка, в случай че се оттеглеше скоро. Дори подаръкът за сбогуването вече бе купен. А това беше като че ли над главата ти виси дамоклев меч.

Тя отново забърза и влезе в кабинета, свали якето си и го окачи на една закачалка зад бюрото си.

— Всички ли са тук? — остро попита тя.

— Всички, които трябва да са тук, са тук — отвърна Хатлем.

— Добре, нека се срещнем.

Хатлем излезе в същия момент, когато секретарят Харалд Юлевик влезе. Той спря, поздрави Трине с топъл поглед, който отново накара гърлото й да се стегне и да я заболи. Тя се принуди да отвърне очи от елегантния мъж пред себе си. Със своята къса, прошарена коса и изправената си стойка би могъл да мине за рекламно лице на „Дресман” [17] „Дресман” е най-голямата модна верига за мъжки облекла в Скандинавия. . Веднъж, по време на едно празненство, Катарина Хатлем го нарече Харисън Форд, а 46-годишният министър беше може би мъжът на етажа, който привличаше най-много погледи, в това число и на мъжете.

— Как мина? — попита той. — Толкова ли беше зле, колкото си мислеше?

— По-лошо — изсумтя Трине и се извърна настрани.

— Но мина добре? Не си казала нищо?

Трине поклати глава.

— Добре — отвърна той и направи крачка към конферентната маса. — Останалите секретари на министерства са в командировка днес, но засега това не играе някаква роля. А това тук няма да ти е нужно — каза той и вдигна купчината изрезки от вестници, които информационният отдел беше подготвил за нея върху конферентната маса. — Единственото, от което медиите ще се интересуват в момента, е какво имаш да кажеш по отношение на обвиненията. Ето защо ние трябва да измислим какво да кажеш, ако изобщо ще казваш нещо.

Юлевик захвърли листовете, седна на конферентната маса и наля вода в една чаша. На Трине не й се сядаше, не и преди всички да са по местата си. И не мина много време, преди тя да чуе множество приближаващи стъпки.

Министерският съветник Хилде Бюе влезе, плътно следван от политическия съветник на Трине, Трюлс Уве Хенриксен. Те кимнаха на Трине и от тях почти синхронно се изтръгна „Добро утро”. След това заеха своите места около масата, протегнаха се да си налеят по чаша кафе преди Катарина Хатлем да влезе и да затвори вратата след себе си.

Трине седна и сложи ръка върху графика. Изглежда, всички около масата очакваха да каже нещо, но тя не знаеше откъде да започне. Взе листовете с изрезки от вестници и натисна толкова силно върху най-горния лист, че пръстът й се изви.

— Това наистина ли е позволено? — попита тя.

— Кое? — отвърна министерският съветник, една жена наскоро станала на 50 и която беше най-високопоставеният административен шеф в Министерство на правосъдието в продължение на много години, с изключение на тригодишната пауза, в която беше губернатор на Свалбард. Трине никога не се беше разбирала с Хилде Бюе, без дори да знае защо. Може би чисто и просто заради възрастовата разлика. Трине винаги бе долавяла подобие на скептицизъм в очите й, сега също не беше по-различно.

— Все още не съм прочела какво пише за мен — съобщи Трине. — Но във водещата статия пише: „източници, с които „VG“ влезе в контакт”. Човек не може просто да пусне каквото и да било твърдение, преди то да бъде подкрепено от поне два източника! Независимо за какво става въпрос.

Трине огледа хората около масата в очакване на отговор.

— Искате да кажете, че написаното е невярно?

Трине отправи поглед, изпълнен с омраза, към гарвановочерната коса на министерския съветник.

— Можете да бъдете напълно сигурна, че го твърдя.

Трине беше помолена да каже няколко думи по повод петдесетата годишнина на Хилде Бюе. Дълго се бе потила над клавиатурата, за да измисли нещо хубаво за речта си, тъй като най-лесното, което й хрумваше, бяха неща, каквито Бюе не беше . Не беше особено приятна, не беше особено добра нито в професионално отношение, нито с хората. Прекалено доволна беше, че може да бъде шеф .