Томас Энгер - Кървава мъгла

Трине обърна глава към Пол Фредрик, който лежеше с полуотворена уста и леко похъркваше. Случваше се да я попита за какво са се разказвали филмите, които е гледала вечерта, но всеки път тя отговаряше уклончиво или се опитваше да смени темата, преди на свой ред да зададе въпрос, с надеждата, че ще го разсее. И всеки път той отвръщаше: „Сънувах теб, момичето ми. Никога не мога да сънувам нещо друго, освен теб.” След това се усмихваше с изключително очарователната си усмивка, в която тя нямаше как да не се влюби онази вечер, преди Господ знае колко много години, когато двамата се запознаха на една конференция относно икономическата престъпност в Лилехамер. Тя се противопоставяше на нуждата си да се прокрадне в обятията му за няколко минути, преди денят да я е погълнал. Високият, слаб, мускулест мъж, който в будно състояние направо кипеше от енергия и който никога не беше по-щастлив от моментите, когато се качваше на колелото си или необезопасен се изкачваше по някоя стена за спортно катерене. Сега той лежеше там, унесен в дълбок, безгрижен сън. Трине изсумтя леко, тя винаги му беше завиждала за способността му да спи. Дори не можеше да си спомни кога за последно бе затваряла очи и бе заспивала. Тя винаги лежеше, въпреки че не искаше, и премисляше случилото се през деня, хората и съдбите, с които се беше сблъскала, предизвикателствата, какво щеше прави с тях, как. Мозъкът й никога не преминаваше в спящо състояние. Рядко или никога не оставаше време за лични мисли, макар че Пол Фредрик беше добър в това да й напомня за нощта, преди да се е обърнал на другата страна и да е заспал.

Едва ли й помагаше това, че се страхуваше да спи, да сънува, тъй като в сънищата й имаше тенденцията да се случват едни и същи неща. Нещата, които тя не искаше да сънува. Нещата, които тя не искаше да си спомня.

Тя видя, че навън е светло, но не толкова светло, колкото предишния ден. Есента вече беше настъпила и дори само мисълта за това правеше ставането от леглото трудно. Но тя изпълзя от леглото, протегна ръце във въздуха и отвори уста, за да си поеме въздух и бавно го издиша в прозявка. Пое по коридора гола, отиде направо под душа, където застана и се замисли за това, което щеше да прави през тази седмица.

Както знаеше, по-късно през деня щеше да ходи в полицейско управление Сандвика, където един от служителите от Националната полицейска информационна и материална служба [10] Национална полицейска информационна и материална служба е агенция на норвежката полицейска служба, която е отговорна за информационните и комуникационни технологии, обществените поръчки, сигурността и недвижимите имоти, и съществува в периода 2003–2013 година. щеше да представи техническо решение за електронен контрол на хората със забрана за контакт. След това щеше да се проведе обяд в кабинета на министър-председателя, последван от междуправителствена конференция. Утре тя щеше да посети затвора Брювул, а по-късно през седмицата щеше да открие нов детски дом [11] Държавният детски дом се предлага на децата и семействата, сблъскали се с правосъдието, след като са били подложени на насилие или сексуално малтретиране, и са установени в осем града в Норвегия. Те упражняват и компетентна консултантска дейност в своята област спрямо други агенции за подпомагане. в Осло. Щеше да посети също и Конгсвингер [12] Конгсвингер е град и едноименна община в Южна Норвегия. , стига да не забрави, за да разговаря за мерките за засилване на граничния контрол. А и не беше ли тази седмица, когато тя трябваше в сряда, в часа за спонтанни въпроси, да обсъжда полицейската готовност?

Задаваше се натоварена седмица.

След като се подсуши, намаза краката си и си нанесе не прекалено тежък грим, отиде обратно в спалнята и извади предназначената за деня пола, блуза и яке. По пътя към кухнята взе мобилния си телефон, активира екрана, най-вече заради стар навик, и спря, когато забеляза, че беше приела входящо повикване от журналист от „VG“. Преди 6:30 сутринта.

Същият мъж се беше опитал да й се обади предишната вечер, но обичайно тя никога не отговаряше на обаждания или атаки от четвъртата власт в неделя. Особено преди да е изпила сутрешното си кафе.

Затова отиде в кухнята, включи кафемашината и наля вода. Изчака, докато лампичката престана да мига, натисна едно копче с нарисувана върху него миниатюрна чашка и след малко вече можеше да подуши аромата на еспресото, което обикновено я събуждаше.