Томас Энгер - Кървава мъгла

Не беше ли така?

Трине погледна часовника на стената, стана и пое дълбоко въздух. Отиде до гардероба и се огледа в огледалото. При мисълта за това, което щеше да направи, сякаш малки, изгарящи иглички я пробождаха. Само за последния час беше ходила три пъти до тоалетната. Едночасово бягане щеше да й се отрази добре, за да изкара от тялото си шлаката. И все пак тя усещаше ефекта на ликьора, от който беше пила прекалено много в колибата.

Трине отмести кичур коса от челото си, пооправи малко якето си, завъртя се леко пред огледалото в цял ръст. Изглеждаше добре, нали?

„Да — каза си тя. — Изглеждам съвсем добре.”

Тя си пое въздух, погледна се дълбоко в очите и ги затвори. Щеше да намрази всеки момент. Отиде до бюрото, взе със себе си страниците, които беше разпечатала, без да е сигурна дали й бяха необходими. Винаги се беше чувствала комфортно да изнася речи и лекции без бележки. Въпреки това беше добре да имаш към какво да поглеждаш, за да бъдеш подсигурен. Нещо, към което да се придържаш.

Беше се запътила към вратата, когато Катарина Хатлем дойде забързана при нея. След като разказа всичко на Трине, шефът на връзки с обществеността по собствена инициатива каза, че ще разчисти бюрото си незабавно и никога повече няма да се върне. Сега тя махна с ръка във въздуха. В нея държеше мобилен телефон.

— Трине, почакай — каза тя.

Разговорът, който бяха провели само преди няколко часа, сякаш беше изтрит от лицето й. В стъпките й имаше една сериозност, която Трине беше виждала много пъти преди. Бяха такива, когато нещо се беше случило.

Катарина спря точно пред Трине и закри с ръка телефонната слушалка.

— Един полицай е на линията — заяви тя. — В Йесхайм са взети заложници.

Трине я погледна снизходително.

— Отивам на пресконференция, Катарина, не мога…

— Три секунди — помоли Катарина. — Само чуй за три секунди какво има да ти каже той.

Отново онази каменна сериозност. Трине погледна за момент доскорошната си приятелка, преди да вземе телефона и да каже „да”. Мъж на име Арилд Йерстад се представи.

Трине не каза нищо, докато слушаше какво се беше случило и какво беше на път да се случи. Мислите бясно запрепускаха. Когато полицаят приключи, тя заяви:

— Кажете на похитителя, че тръгвам. Обяснете му, че ще има възможността да разговаря с мен, но че в такъв случай ще поискам нещо в замяна. Заложник, например.

Трине върна телефона на Катарина, без да затваря.

— Трябва да слезеш в залата за пресконференции — обясни Трине и профуча покрай нея. — Трябва да съобщиш, че пресконференцията се отлага за по-нататък.

Трине уведоми секретарката си, че шофьорът трябва да се подготви, тъй като тя ще слезе след две минути. Не си облече якето, докато не тръгна към асансьора и не натисна копчето за затваряне на вратите няколко пъти. Четири минути по-късно, след като беше пробила стената от журналисти, които крещяха и не разбираха защо тя изчезваше така, без да разговаря с тях, тя се намираше в служебния автомобил, който смяташе, че за последно беше използвала на път за Йесхайм.

Шофьорът попита дали щяха да се нуждаят от помощ от полицията, за да излязат възможно най-бързо от столицата, но Трине не сметна това за необходимо. Съжали, когато заседнаха в задръстванията, но нещата се оправиха в момента, в който приближиха тунела Волеренга. Трафикът отново се влоши при Фюрюсет [58] Фюрюсет е област в североизточната част на Осло. , както и на изхода при Улавсгорд. Трине погледна часовника си. Половин час, откакто й бяха позвънили. Само дано не закъснееше.

Пътуването до Йесхайм отне почти петдесет минути и мястото не беше трудно за откриване. Тълпа от любопитни съседи и нетърпеливи журналисти стояха близо едни до други в задната страна на полицейския кордон. Репортерка на TV 2 стоеше с микрофон в ръка и говореше пред камерата със сериозно изражение, сякаш се канеше да оповести нечия смърт. Погледът на жената беше привлечен от автомобила, в който беше Трине. Не бяха нужни много секунди, преди светлокосата репортерка да разпознае автомобила и да се досети кой беше пристигнал.

Трине се опитваше да мисли за нещо друго, докато шофьорът търсеше място, където да паркира. Тя излезе, веднага усети погледите на всички върху себе си, намери точка над тях и се фокусира в нея, игнорира мърморенето и премина през множеството, докато стигна до кордона. Тв репортерката викаше след нея.

— Министър Трине Юл-Осмундсен, какво правите вие тук точно сега?