Томас Энгер - Кървава мъгла

Полицаят кимна.

— Видях още една пешеходна пътека, когато идвах насам, там, до всички пощенски кутии. Ще застанеш там — каза Бярне и посочи към другия полицай. — Оттам също трябва да бъде възможно да се вижда вътрешността на къщата, но застани дискретно. Не бива да правим нещо, което още повече ще провокира извършителя. Свали си якето, така че шансът той да разбере, че си полицай, да бъде по-малък. Опитай се да намериш изглед и да разбереш колко души се намират вътре в къщата. Също така трябва да преценим дали не е редно да евакуираме някого от съседите, във всеки случай поне онези, които забележим отвън. Те трябва да изчезнат .

Полицаите кимнаха.

— Аз ще остана тук, в предната част на къщата. Ще направим каквото можем и ще чакаме и останалите да се появят.

Полицаите отново кимнаха.

— Добре — каза Бярне и размаха ръка. Полицаите се забързаха. Бярне започна да изучава къщата, забеляза, че пердето отново се раздвижи. Нечия глава едва надникна отпред и после отново изчезна.

Бярне вече беше попадал в отвличания два пъти. Първото се беше случило в център за прием на бежанци. Един от служителите в центъра сам се беше обадил в полицията и беше казал, че е задържан против волята си от един от обитателите, който го заплашвал с нож и кана с бензин. Както линейка, така и въоръжена полиция се придвижиха бързо и дълго се опасяваха, че човекът от къщата ще застреля целия екип. Но всичко приключи в рамките на половин час. Обитателят на къщата беше заловен без излишен драматизъм.

Следващия път ставаше въпрос за жена, живееща в къща в Льоренскуг, а съобщението, което получиха, беше приблизително същото като сега — че мъжът вътре има оръжие и не се страхува да го използва. Той дори излязъл на верандата и изстрелял един куршум във въздуха, за да докаже твърдението си. Полицията дошла с голям екип, хората се разположили около къщата, а преговарящият установил контакт. И този път не отнело дълго време, за да се разреши трудната ситуация. Мъжът бил заловен в къщата след кратка акция.

Общо и в двата случая със заложници беше, че Бярне бе изпитал разочарование впоследствие. Нямаше никакъв екшън. Нямаше никакъв прилив на адреналин, никакви съобщения за ръка, рамо или глава, взета под прицела на трепкащ мерник. Но въпреки че тогава Бярне бе разочарован, сега той с цялото си същество усещаше, че се надява и сега резултатът да бъде същият. Да мине също толкова бързо, също толкова спокойно и с толкова малко щети за хората, колкото беше възможно.

Бярне подскочи при позвъняването на телефона. Той погледна дисплея. Повикването беше от телефона на Емилие Блумвик. За няколко дълги секунди Бярне остана неподвижен. Колебливо натисна зеленото копче.

— Ало?

— Не ме ли чу какво казах? — произнесе един мрачен, тежък глас.

— Напротив, Реми. Чух всичко, което каза.

— Тогава защо все още сте тук? Казах, че имам оръжие тук, вътре. От демонстрация ли се нуждаеш?

Бярне затвори очи и силно се замисли.

— Не, Реми, нямам нужда.

— Тогава предлагам веднага да се махнете оттук.

Бярне потърка челото си, ръката му се изпоти, изпита чувството, че сега добрите съвети се предлагаха на черния пазар, до който той нямаше достъп. Тренингът в школата за полицаи вече не означаваше нищо, не успяваше да открие спокойствието в себе си, съветите, мекия глас, който разказва на събеседника от другата страна, че той решава.

— Позволи ми да ти помогна — каза и в същия момент долови от другата страна въздишка.

— Това, което ти разрешавам , е да си затваряш устата и да слушаш. Знам, че ще дойдете в пълен състав, нали, с преговарящи, с оръжие, всички ще проявяват такова проклето разбиране . Можете да забравите за това. Няма да разговарям с някой проклет преговарящ.

Отново настъпи тишина. Потта закапа от челото на Бярне.

— Окей — каза той. — Тогава с кого искаш да разговаряш?

Ехото от гласа на полицая кънтеше в главата на Реми. Той погледна към телевизора, където вървеше новинарският канал. Една червена точка мигаше, сякаш някъде имаше предупреждение за цунами. До точката пишеше, че правосъдният министър Трине Юл-Осмундсен ще свика пресконференция по-късно през деня и че вероятно ще подаде оставка. Но експертите, които слушаше, тези, които разговаряха в студиото, казваха, че никой не може да смята, че тя може да помоли за извинение за извършеното.

Не и тя.

— Искам да говоря с тази по телевизията — заяви Реми. — Министъра на правосъдието. Искам да разговарям с Трине Юл-Осмундсен.