Томас Энгер - Кървава мъгла

Въпреки че Хенинг трябваше да остане в колата, не му беше трудно да разбере, че нещо се случваше. Вече беше предупредил в редакцията, когато Бярне дойде и дръпна вратата.

— Сега не може да бъдеш тук — каза с цялата сериозност на полицай в гласа си. Същевременно му направи знак с пръст да отиде при него.

— Добре — каза Хенинг и излезе. — Тогава къде мога да бъда?

— Където и да е — отвърна Бярне. — Само не и тук.

— Какво се случва?

— Твърде много — отговори Бярне, без да дава по-нататъшно обяснение.

Хенинг се дръпна спокойно назад, докато наблюдаваше Бярне и останалите полицаи. Лицата им бяха обтегнати, а стъпките им — бързи. Събере ли човек две плюс две, обикновено получава четири. Реми се намираше в дома на Емилие Блумвик. И той изобщо не възнамеряваше да излезе оттам доброволно.

Хенинг си намери място малко по-далеч, където все пак можеше да има поглед към случващото се. След това извади мобилния си телефон и набра номера на редакцията.

Тежката артилерия беше налице в рамките на половин час. Висок, мургав мъж на име Симен Крог беше поел отговорността да ръководи операцията. Той имаше дълги бакенбарди, силна челюст и широк врат.

— Добре, хора, слушайте — каза Крог и помаха на полицаите да се приближат. Създаде група от трима души за нападение, която получи задачата да го накарат да легне по гръб, в случай че се опиташе да излезе от къщата или да избяга. След това Крог им разказа, че е извикал преговарящ с полицейско образование, който щеше да дойде на място в следващите петнадесет минути.

— Сега за нас от значение е едно нещо — каза със сериозен глас Крог. — И то е да накараме извършителя да излезе с живи заложници. И помнете — разполагаме с достатъчно време. Спокойно можем да разточителстваме с времето, за да го уморим. Освен ако не възникне извънредна ситуация с опасност за живота на заложниците. В такъв случай няма да действаме. Няма да връхлитаме в къщата, освен ако не е абсолютно наложително. Но въпреки това ние се готвим, сякаш именно това ще правим.

Крог се обърна.

— Онази ограда там — каза той, сочейки към страната на къщата. — Тя е дебела. Може да ни служи като прикритие. Близо до оградата има и веранда. Искам двама души да отидат на верандата, но да го направят безшумно. Не желая да чуе стъпките ви и да се изнерви.

Полицаите, които Крог посочи, кимнаха.

— От другата страна, вдясно от гаража може да се прескочи оградата и да се стигне до тревата. От тази страна няма никакви прозорци — нещо, което ни дава добри възможности да се приближим. Но по дългите страни къщата има много прозорци. Затова стойте извън обсега. Наблюдавайте, без да бъдете забелязани.

След това ръководителят при спешни ситуации се приближи към двама мъже, които нарамваха пушките си.

— Ако забележите, че похитителят насочва оръжието към заложника и е обявил, че ще стреля, изчакайте за окончателно нареждане от мен дали можете да го изведете навън. Без прояви на геройство. Разбрано?

Снайперистите кимнаха.

Около тях се разположиха и останалите от въоръжените сили, както отпред, така и зад белите колчета на оградата.

— Добре — заяви Крог и с бързи стъпки отиде при Бярне. — Какво смятате за искането похитителят да дойде с нас?

— Трудно е да се каже. Дори един луд човек знае, че не върви просто да се обадиш на министъра на правосъдието в един най-обикновен четвъртък.

— Но аз смятам, че е добре най-малкото да я предупредим — каза Крог. — Така че тя да бъде наясно със ситуацията.

— Опитах се да се свържа с най-приближените до нея, но сега там е малко хаотично. Министърът ще дава пресконференция не след дълго, доколкото разбрах.

Крог кимна.

— Но извършителят искаше да разговаря с нея . Той има оръжие, за което каза, че не се страхува да използва. Мисля, че да разговаряш с министър е ниска цена, която да платиш, за да спасиш живот.

Бярне си пое дълбоко въздух.

— Ще помоля своя шеф да окаже лек натиск върху хората около нея.

Думите от устата на Катарина бяха като юмрук в стомаха. Трине никога не беше вярвала, че изричането на едно име можеше да причини толкова много болка. Годините, които бяха прекарали заедно. Плановете, които бяха правили. Мечтите. Причината за всичко, което бяха направили, беше съсипана. И сега тя разбираше, осъзна как копчетата бяха сложени пред нея и как тя ги бе натиснала едно по едно, без да се замисли. Само защото той го беше казал. Беше ужасно. А сега беше прекалено късно. Той бе получил каквото искаше.