Томас Энгер - Кървава мъгла

— Как си? — попита предпазливо Хатлем.

— Седни.

За секунда Катарина се поколеба, преди да седне.

— През последните дни мислих — започна Трине. — Имам предвид, че нямах възможност да помисля достатъчно, докато не се прибрах у дома снощи. Беше ми малко, как да кажа, трудно да допусна други мисли, освен болезнените.

— Разбирам добре това — каза Катарина и кимна съчувствено.

Трине забарабани с пръсти по писалището.

— Онзи, който е задействал тази клеветническа кампания срещу мен, трябва да е знаел, че аз няма да държа реч в своя защита. Той или тя трябва да е знаел, че не бих могла да разкажа на обществеността какво в действителност съм правила вечерта на 9 октомври миналата година. Или по-точно казано, какво направих на следващия ден. Това означава, че въпросният човек трябва да е знаел, че по това време аз съм била в Дания, както и какво би означавало за мен, ако истината излезе наяве.

Катарина Хатлем сведе очи.

— Споделих го на един-единствен човек — каза Трине и прикова поглед в Катарина. — Един-единствен човек ми помогна с практическата част. И този човек, скъпа Катарина, беше ти.

Катарина не отговори. Само се взираше в пода.

— Или ти стоиш зад всичко това, или си разказала на някой друг какво направих.

Трине изпревари евентуалния й протест в зародиш.

— Ще получиш един шанс, само един, за да ми обясниш. И не давай честната си дума, как не си била ти, защото не може да не си имала нещо общо с това. Аз , във всеки случай, не съм разказвала за това на никого.

Катарина вече нямаше сили да вдигне погледа си, но Трине забеляза, че бузите й бяха пламнали. Не беше нужно много време, преди ъгълчетата на устата й да затреперят.

— Кълна се — подсмърчаше тя. — Никога не съм вярвала, че това ще стигне толкова далеч.

— Не си ли? — отвърна иронично Трине. — Не са много хората, които да познават медиите по-добре от теб, Катарина. Знаела си точно как да ги манипулираш.

Тя трескаво заклати глава.

— Не беше така — отвърна тя. — Грешката беше моя, но ти се кълна, Трине, че нямам нищо общо с това.

— Тогава ти предлагам да започнеш да ми разказваш. Остават по-малко от два часа до началото на пресконференцията.

Катарина избухна в плач. Тя остана така дълго време, докато Трине не я помоли да се съвземе.

— Извини ме — запелтечи Катарина тихо, докато затваряше очи, за да спре сълзите си. — Съжалявам.

Трине не каза нищо, само наблюдаваше най-близката си в продължение на много години колежка. Колежката, която тя бе наричала приятелка. Изненада се от топлото чувство, което изпита в себе си. Но не успя да се насили да каже, че всичко е наред. Защото изобщо не беше наред. Онова, което беше разрушено между тях, не можеше да се поправи.

— Чакам — каза тя и навири брадичка.

Катарина Хатлем изсумтя, прокара пръст под всяко око, опита се да остави кожата си да попие част от влагата, но без резултат. Въпреки това гласът й вече не трепереше, когато тя най-сетне започна да разказва.

А Трине си бе мислела, че знае колко боли, когато те наранят. Тъпата болка, която отеква изпод малки, пулсиращи ужилвания, думи, които водят частици болка към сърцето и изкарват въздуха от гърдите. Тя мислеше, че знае колко болезнено можеше да бъде.

Беше допуснала грешка.

Веднага след като затвори, Бярне набра нов номер. Беше необходим само един момент, преди той да получи отговор от другата страна. Бързо обясни къде се намира и какво се беше случило.

— Ситуацията няма изход — каза той още веднъж, сякаш за да подчертае сериозността на нещата. Когато затвори, се загледа в къщата.

— Някой от вас има ли опит в ситуации като тази? — попита той.

Местните полицаи се спогледаха.

— Имам предвид, освен това, което сте учили в полицейското училище.

— Не — отвърна един от тях.

— Имате ли нещо против аз да поема командването, докато дойде аварийният екип?

— Не, не — казаха останалите в хор.

— Добре — каза Бярне. — Ще изградим блокада, насочена навътре, така че извършителят да не може да избяга, ако тръгне да излиза. След това ще създадем външен блокаж, който да попречи на идващите отвън да влязат в околността. Имаме късмет, че дотук има само един път и той започва зад ъгъла ей там — каза Бярне и посочи към една сива къща с високи стени. Там има също и пешеходна пътека. Един от вас, например ти — каза той и посочи към мъжа вляво от себе си, — отиваш там и спираш всички, които искат да влязат. И наистина имам предвид всички .