Джон Лескроарт: Право на милосърдие

Не чу да се приближават стъпки, но на вратата изведнъж се почука.

Даде си сметка, че май все пак бе позвънил на Греъм. И бе съхранил живота си, за да дочака този момент. Още е рано за умирачка. Смъртта е близо, но все пак трябва да почака.

Спомни си, че наистина бе позвънил на Греъм. И момчето идва. Двамата заедно ще уредят всичко, после Сал ще бъде готов за смъртта.

Достойнство. Това искаше, нищо друго. Малко достойнство. И още няколко хубави дни.

Стана и се повлече към вратата.

Дизмъс Харди беше възбуден от невероятната си серия на дартс, сигурен, че ще подобри личния си рекорд.

Беше понеделник, той се намираше в кабинета си и хвърляше двайсетграмовите стрелички, направени по поръчка от специална сплав, истински красавици. Наричаше играта „От 20 към нула“, въпреки че нямаше с кого да се състезава. Всичко започна просто — стремеше се да улучи зоната за 20 точки в периферията на кръга, а после постепенно да стигне до центъра. След известно време играта неусетно се превърна в състезание. Надпреварваше се сам със себе си.

Рекордът му беше двайсет и пет стрели. Най-доброто възможно постижение беше двайсет и една точки. В момента се целеше в „тройката“, в ръката си държеше стреличка номер 19. Имаше шанс да направи двайсет и две. А двайсет и пет можеше да постигне само при пълна концентрация, без никаква външна намеса…

Телефонът върху бюрото започна да звъни.

Работното му място се намираше на улица Сътър, в центъра на града. Тук беше вече шеста година. Останалата част от сградата приютяваше „Дейвид Фрийман и съдружници“ — една адвокатска кантора, специализирана в обезщетения по трудови злополуки и защита на криминални престъпници. Но Харди не беше съдружник на тази фирма. Технически погледнато, той изобщо не работеше за Фрийман, макар че напоследък отделяше почти цялото си време на един клиент, който му прехвърлиха хазяите.

Харди заемаше единственият офис на последния етаж и беше самостоятелен както в прекия, така и в преносния смисъл на думата.

Задържа стреличката в протегната си ръка, очите му недоволно стрелнаха телефона, който продължаваше да звъни. Даде си сметка, че ако хвърли сега, положително ще пропусне. Въздъхна, седна на плота на писалището и натисна един бутон:

— Да.

Филис, секретарката на Фрийман, постепенно бе свикнала да понася Харди, а дори и мъничко да го харесва. Въпреки подчертано отрицателното ѝ отношение към държането му. Това все пак е юридическа кантора. Адвокатите трябва да говорят по телефона делово, с авторитет и достойнство. Не бива просто да вдигат слушалката и да викат „да“…

Той изпита истинска наслада от сподавената ѝ въздишка.

— Един човек иска да ви види — съобщи му с тих глас Филис. — Чака в приемната, но няма насрочена среща. — Същият тон би използвала и в случай че посетителят е настъпил нещо на тротоара… — Казва, че ви познава от… — Малка пауза в търсене на подходящия евфемизъм, последвана от въздишка на безсилие: — … от вашия бар… Името му е Греъм Русо.

Харди познаваше поне половин дузина мъже с тази фамилия. Русо е често срещано име в Сан Франциско. Но този долу беше Греъм Русо от „Литъл Шамрок“ и това го извади от недоумението. За какво ли са му притрябвали услугите на адвокат?

Хвърли поглед към календара на стената. Понеделник, 12 май. Внимателно постави скъпоценната си стреличка върху плота, въздъхна и каза на Филис да му изпрати господин Русо.

Изчака посетителя си на прага на кантората. Греъм Русо беше млад и хубав мъж с атлетично телосложение, който с лекота изкачваше стръмните стълби. Сякаш на раменете му се крепеше целия свят. По-скоро един друг свят, рече си Харди. Свят, който се беше сгромолясал около него…

Запознаха се на чаша бира в „Шамрок“. Изтекоха няколко часа, чашите станаха почти дузина. Облегнат на бара, Харди научи много неща за новия си познат. Оказа се, че и Греъм е адвокат, който обаче не практикува, защото попаднал в черния списък на достопочтеното общество.

Харди бе имал достатъчно сблъсъци с бюрокрацията в областта на юриспруденцията и добре знаеше колко унищожителни могат да бъдат те. По дяволите! Животът в близост с параграфите на закона понякога е истински ад, дори когато си дълбоко вкоренен в системата. Коварен, пълен с подводни камъни, винаги под заплахата да се окажеш сам срещу целия свят.

Това беше причината да намерят общ език. И двамата бяха опарени от правото, всеки по свой различен начин. Греъм остана до самото затваряне на кръчмата, после помогна при почистването. Беше добро момче. Може би малко наивник и идеалист, но с глава на раменете. Харди го хареса.