Джон Лескроарт: Право на милосърдие

Греъм бе разделил приходите от продажбата на картичките и петдесетте хиляди долара между Джийни Уолш и сестра ѝ в Юрека. Въпреки реакцията на брат си и сестра си, бе останал с чувството за изпълнен дълг. Адвокатите на Лелънд му изпратиха предупредително писмо, в което пишеше, че наследниците на Сингълтери нямат никакви права върху парите на Сал, но той им отговори, че могат да го съдят, след което изпрати парите на двете жени. В брой…

Знаеше, че нито Джордж, нито Дебра ще разберат постъпката му, но това си беше техен проблем. На един етап Дебра позвъни да му каже, че всичко е наред и тя не възнамерява да бъде страна в делото, което Джордж евентуално ще заведе. Греъм остана много доволен от доблестната ѝ постъпка, в душата му потръпна надежда.

Но по отношение на брат си и майка си не хранеше никакви илюзии. Джордж и Хелън щяха да останат в лагера на Лелънд до последния си час, да изживеят живота си в условия на физически комфорт и душевна пустота. Този живот бяха избрали напълно съзнателно и по собствена воля.

Той самият бе избрал друг. Отпусна се на колене и приглади тревата над тленните останки на баща си. Завързани за връзките си, шпайковете се поклащаха през рамото му. Протегна ръце и внимателно ги свали през глава, сякаш бяха скъпоценна огърлица. После ги постави в основата на надгробния камък.

— „Не казвай manana 11 11 Утре. — Бел.пр. , ако не си уверен в това“ — тихо промълви Сара. Цитираше част от един стар хит на Джими Бъфит, който слушаха на компактдиск почти непрекъснато след издаването на присъдата. Казваше се „Чийзбургер в рая“ и беше част от албума „Един каубой в джунглата“… Албум, в който се пееше за бунт и свобода, за ром и красиви залези. Албум, който много помогна на Греъм да възстанови душевното си равновесие след месеците, прекарани в затвора.

Но полагането на шпайковете върху гроба бе различен символ, бе ново обещание. Той се изправи, погледна ги за последен път и тихо прошепна:

— Наистина го искам, татко…

Хванати за ръце, двамата бавно закрачиха обратно по склона.

— Едно нещо все още не мога да разбера — рече с въздишка Сара.

— Какво?

— Онези листчета, изпълнени с имена и адреси…

— Какво не можеш да разбереш?

— Проверих ги основно. Завъртях поне сто телефона, проверявах адресите, опитвах се да открия някакъв код… Но се намериха едва пет-шест човека, които помнят баща ти. И нито един от тях нямаше нищо общо нито с риболова, нито с незаконните залагания на бейзболни мачове… Просто не мога да разбера за какво Сал е трупал тези имена и адреси…

Стигнаха паркинга. Греъм забави крачка, после спря. Сара мълчеше и чакаше.

— Това са били познатите му — промълви той. — Всичките му познати. Записвал си и имената и адресите им от страх, че може да ги забрави… — Вятърът го блъсна в лицето, очите му се насълзиха. — Решил, че като си ги запише, всичко ще бъде наред… — Замълча, обзет от силно вълнение.

Сара тихичко пристъпи към него и уви ръце около шията му.

Седнал зад кухненската маса, Сал забързано пишеше върху празното поле на вестника. Току-що беше прочел името Ърл Уилис в едно от оградените карета на некролозите. И това име отприщи спомените. Вече беше ходил на преглед при Файнър и знаеше какво го чака, но не беше казал на никого. Нямаше намерение да позволи да го съжаляват. О, не, сър!

В трето отделение седеше на един чин с момче на име Ърл Уилис. Дали за него пише в този некролог? Човек, който не изповядва католицизма — така пишеше там…

Сал напрегна паметта си. Кой седеше зад Ърл? Някакво момиче, но как ѝ беше името? Май Дороти… Да, точно така — Дороти Блейк.

Затвори очи и направи опит да си представи класната стая. Над черната дъска висеше картата на света. Пред нея стоеше… Да, точно така! Госпожица Грей, учителката… Ами останалите учители? Нима е забравил техните имена? Не, не! Сега ще си ги спомни и веднага ще ги запише. Така ще бъде готов, ако някой го попита за тях…

Ами помощник-треньора на Греъм в юношеския отбор на „ягуарите“? Да, да — именно „ягуарите“… Сал го помнеше много добре — един тип, който пушеше като комин и който винаги имаше резервна цигара зад ухото и смачкано пакетче в джобчето на тениската. Как се казваше? В момента не можеше да се сети, но знаеше, че в даден момент името ще изскочи в главата му. Точно за тази цел си беше приготвил бележника, поставен на масичката до леглото… И тогава веднага ще го запише. Никой няма да разбере, че е започнал да забравя. Всичко ще бъде записано.