Джон Лескроарт: Право на милосърдие

— Оръжието е в мен! — задъхано извика той. — Не мърдай, всичко свърши!

— Не! — бясно изкрещя тя. За нея нищо не беше свършило. Нямаше да му позволи да я хване жива. Сянката ѝ се надигна и връхлетя срещу него със страшна сила. Силният удар в гърдите го отхвърли назад. Ръката ѝ се стрелна по посока на пистолета.

Харди направи опит да я изрита, но кракът му отказа да се подчини на командата на мозъка. Извъртя се, за да блокира ръката ѝ, но коремът му бе пронизан от толкова остра болка, че той неволно изкрещя. Превърнала се в диво животно, жената заби нокти в лицето му и отново посегна към пистолета в лявата му ръка.

Нямаше избор, силата и подвижността бързо го напускаха. Ръката му рязко замахна. Дулото влезе в съприкосновение с главата ѝ, малко над слепоочието. Хватката ѝ омекна, ударът очевидно я зашемети. Без да се бави нито секунда, той я удари още веднъж, пак на същото място. Тялото ѝ се просна на пода и остана неподвижно.

Трябваше му светлина, трябваше му телефон. Но най-много се нуждаеше от някаква дистанция между себе си този див звяр. Напрегна последните остатъци от силите си и успя да я отхвърли от себе си.

После разбра, че може би няма да е в състояние да се изправи. Кракът не го слушаше, а болката в корема не му позволяваше абсолютно никакви движения.

Но той трябваше да се изправи.

Хвана се за ръба на бюрото, изтегли тялото си и започна да влачи безчувствения си крак по посока на вратата. Добра се дотам с цената на огромни усилия, а надигането към ключа на осветлението окончателно го довърши. Все пак ярката светлина му позволи да забележи, че Пат Джиоти идва на себе си и започва да се надига.

— Не мърдай! — опита се да извика той, но от устата му излетя някакво неясно фъфлене.

Беше облечена в черен клин и черно найлоново яке, цялата опръскана с кръв. Неговата кръв… Беше му трудно да диша. Задъхан и с широко отворена уста, той отново се повлече към бюрото, насочил пистолета в гърдите ѝ. Бутна слушалката, набра 911 и зачака.

— Стой там! — Това беше всичко, което успя да каже.

Но тя вече беше на колене, после се отблъсна от пода и стана. Намираше се едва на метър и половина от него.

В едната си ръка Харди държеше слушалката, а в другата — насоченият пистолет. Чул гласа на телефонистката, той направи опит да каже името си. Съзнанието му се замъгляваше, устата му продължаваше да мърда като риба на сухо, опитвайки се да поеме въздух.

В този момент тя отново скочи към ръката му, която държеше оръжието.

Той беше ранен на две места и изгубил немалко кръв, тя — само зашеметена. И благодарение на адреналина, бързо възстановяваше силите си.

Тялото ѝ го блъсна с цялата си тежест и той отново се озова под нея. Успяла да докопа пистолета с две ръце, тя го изтръгна от омекналите му пръсти и го обърна към него.

Пред очите му зейна черната дупка на дулото.

Отчаянието му даде сили, пръстите му се вкопчиха в китката ѝ, свободната му ръка нанесе рязък удар.

Пистолетът се отклони и гръмна, Пат Джиоти изкрещя от болка и се люшна назад.

— Ти ме застреля! О, господи, улучена съм!…

Ръката с оръжието инстинктивно отскочи към рамото ѝ, после се върна в предишното положение. Тялото ѝ политна напред, дулото се заби под брадичката на Харди.

Щрак…

Нищо.

И още веднъж… Щрак.

Рев на разочарование и болка. Проснато с цялата си тежест върху него, тялото ѝ изведнъж се отпусна. Харди я изблъска встрани. Беше улучена в рамото, нямаше да умре.

Изправи се бавно, с цената на върховни усилия. Слушалката се озова в ръката му.

Направи опит да каже името и адреса си. Гласът му прозвуча странно. Опита още веднъж.

— Стрелба…

Губеше съзнание бързо, пред очите му се въртяха черни кръгове.

— Побързайте…

После всичко изчезна.

Сара стоеше права пред бюрото на Глицки, вратата беше затворена. Очакваше мълнията. След оправдателната присъда на Греъм, нападението срещу Харди и последвалите разкрития относно семейство Джиоти, случаят Сал Русо отново бе разбунил духовете.

Репортерите кръстосваха града и се опитваха да надушат някаква допълнителна информация. През уикенда, търсейки връзка между Крейг Айсинг и доходите на Греъм, някакъв телевизионен екип бе успял да открие Айсинг и да вземе интервю от него. В хода на това интервю Айсинг бе казал, че Сара е присъствала на един мач на Греъм, само два дни след официалното обвинение срещу него. Снощи телевизията показа материала, а рано сутринта лейтенантът я повика в миниатюрния си кабинет.