Джон Лескроарт: Право на милосърдие

Юридическата общност единодушно застана зад него, както и се очакваше. Пат, която благодарение на божията милост, бе останала жива, бързо прие аргументите му и се подчини на избраната тактика: обвиненията на Сал срещу мъжа ѝ са били толкова ужасни, че тя е изпаднала в стрес.

Пожар в „Грото“ действително е имало, но причините за него нямат нищо общо със съдията и неговата репутация. Дори напротив — дългогодишната и напълно безкористна подкрепа, която е оказвал на семейството на загиналия пожарникар, доказва по неоспорим начин както щедростта, така и високите му морални добродетели.

След преговорите на юридическите му съветници с Шарън Прат бе изпитал известни опасения относно намеренията на Дизмъс Харди, но адвокатът не предприемаше нищо, очевидно изплашен до смърт. Междувременно Джиоти направи необходимото и беше сигурен, че ако Харди все пак наруши адвокатската клетва и даде публичност на признанията му, Съюзът на адвокатите моментално ще му отнеме лиценза и ще му забрани да упражнява професията си. Дори за миг не си позволи да мисли за Харди като за човек, който държи на думата си и няма да я наруши, независимо от обстоятелствата, които го тласкат към противното.

Вместо това си задаваше въпроса дали адвокатът не е споделил нещо с приятеля си Джеф Елиът… Но нямаше начин да го докаже, нямаше начин да обвини Харди без да замеси и себе си. Елиът бе съвсем близо до истинския развой на събитията, но в публикациите му все пак имаше някои неща, които караха Джиоти да вярва, че Харди бе запазил тайната им.

Репортерът просто бе извадил късмет в своите предположения, но част от мозайката все още му убягваше. В продължение на няколко дни градът се разтърсваше от слухове, но нещата вече вървяха към уталожване. Дори не му се наложи да прибягва до официални опровержения.

Всичко щеше да се уреди. Това беше неговият град, неразделна част от живота му. Хората го обичаха и винаги щяха да го обичат…

Изправен на входа, старият му приятел Маурицио посрещаше гостите с любезна усмивка на уста. Поради неприятностите около жена му, последвани от спешно заминаване за Айдахо и Хаваи, където бе повикан за мнение по две особено заплетени дела, Джиоти не бе стъпвал тук почти месец. Но през цялото това време душата му се връщаше насам, защото тук бяха корените му…

Пристъпи към прага и с широка усмивка на уста извика:

— Хей, Маурицио!

Усмивката изчезна от лицето на някогашния му служител и близък приятел.

— Добър ден, Ваша Светлост — официално го поздрави той.

Джиоти въпросително наклони глава, на устните му продължаваше да играе усмивката.

— Какво има, Маурицио? Изглеждаш така, сякаш си видял призрак!

— Може би наистина е така, Ваша Светлост — отвърна възрастният човек.

— Ами тогава го покани да влезе — направи безуспешен опит да се пошегува Джиоти. — Нека седне на моята маса!

— Простете, каква маса?

— Моята, разбира се! — стана сериозен Джиоти и понечи да влезе в ресторанта, но Маурицио се изпречи на пътя му.

— Имате ли резервация, Ваша Светлост? Днес при нас е претъпкано.

— Какво означава претъпкано? — повиши тон Джиоти. — Имам предвид моята маса, нима си…

Усети с гърба си любопитните погледи на хората, които започваха да се трупат на входа. И светкавично се овладя.

— Нямам резервация — рече с тих глас той.

— Много съжалявам, Ваша Светлост — цъкна с език Маурицио. — Но днес нямаме никакви места. Заповядайте утре, но звъннете предварително, за да ви запазим маса. Поне два часа по-рано… А сега бихте могли да опитате в съседното заведение, но доколкото зная, при тях също е пълно… Фактически, във всички заведения по Пристана едва ли ще ви сервират риба… След смъртта на Сал Русо хубавата риба стана дефицитна стока…

Джиоти се закова на мястото си, после кимна и излезе.

Зад гърба му се разнесе дрезгавия глас на Маурицио, предназначен за групичка шумни туристи:

— Хей, приятели, как сте? Хайде, идвайте насам, случайно имам една свободна маса точно за вас!

Вятърът идваше откъм морето, фучеше над голите скали на полуострова и огъваше стройните кипариси почти до земята. Студеното есенно слънце бавно потъваше зад хоризонта. В далечния край на общинското гробище на Колма стоеше млада двойка. Мъжът беше облечен в екип за бейзбол.

През целия ден Греъм бе играл в последния за сезона турнир, който се провеждаше в Санта Клара. Приключи сравнително рано, тъй като „Хорнетс“ бяха елиминирани в третия кръг. Двамата със Сара решиха да обядват в крайбрежното градче Санта Круз, а после да се разходят нагоре по брега, използвайки Магистрала номер едно. Но когато стигнаха Колма изведнъж отбиха и се озоваха тук.