Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

И ето го.

На темето на Сфинкса имаше кръгла дупка, несъмнено същата, използвана от хората на Наполеон, докато Денон е правел скицата си.

Бърза справка за музейните експонати от прочутата египетска експедиция го отведе до запис от дневник, направен от самия Наполеон:

Хората ми попаднаха на загадъчна тясна шахта, която се спуска в главата на огромния каменен звяр. Само един човек може да се промуши през нея.

Но нашите проучвания завършиха разочароващо. Шахтата свършваше на дълбочина два фатома, затрупана от пясък, превърнал се през вековете в плътен камък.

Алби поклати глава.

Два фатома правеше малко над три метра и шейсет сантиметра.

Ако беше прокопал запушалката на тясната шахта, Наполеон сигурно би открил нещо невероятно.

— Руфъс, току-що намерих онова, което ни трябва — каза той.

— Искаш да отидем някъде другаде ли? — попита Руфъс.

Алби бързо пресметна орбитата на Луната.

Тя щеше да се озове директно над Гиза след няколко часа, в 2:25 местно време, и щеше да остане там в продължение на тринайсет минути.

— Не — твърдо заяви той. — Трябва да стигнем до дестинацията ни. Защото докато Джак слиза в Сфинкса в Гиза, трябва да махнем фолиото от пиедестала на Луната.

Във въздуха над Египет

26 декември, 01:55

Докато огромният С-5 „Сюпър Галакси“ прелиташе краткото разстояние от Йерусалим до Кайро, Джак седеше в товарния отсек с Лили.

След целия хаос в Йерусалим — Растор и взривения Храмов хълм, смъртта на Мей, изпадането на Джак в съня на сирените — това беше първият им истински шанс да наваксат.

Всъщност беше минал почти месец, откакто Джак беше разговарял с Лили — в Лондон, преди тя да бъде отвлечена от рицарите на Златната осмица и доставена на Сфинкса.

— Направо се сринах, когато реших, че си мъртва, дечко — каза Джак.

Лили кимна.

— Благодаря.

— Правя всичко това заради теб. Просто се опитвам да осигуря свят, в който да живееш.

— Знам, татко.

— Сблъсъкът ще настъпи скоро — тихо каза Джак. — В Лабиринта. След това няма да има връщане назад. Наваксване. Втори шансове. Сценарият ще бъде всичко или нищо.

— Да — съгласи се Лили.

— Може да стане безумно — каза Джак. — Може да се наложи да направя отчаяни неща.

— По-отчаяни от обичайните ли?

— Мисля си за цяло ново ниво на „драстични“ — каза Джак. — Толкова се радвам, че отново сме заедно. Това е единственото, от което се нуждаех.

Лили го прегърна.

— Ти си най-добрият, татко.

След като тя го пусна, Джак извади телефона си.

— О, като стана дума за родители… Намери защитената папка и потърси имейла от майка си. Той беше озаглавен МОЕТО ПОСЛАНИЕ ОТ ДРУГАТА СТРАНА.

Джак го отвори.

Първият ред гласеше:

Джак, моля те да прочетеш това със Зоуи и Лили.

Джак се обади на Зоуи да слезе в товарния отсек при тях и когато тя дойде, тримата прочетоха заедно последните думи на Мей Мериуедър.

Скъпи мои Кутре, Лили и Зоуи,

Ако четете това, явно е свършено.

Като се замисля, всъщност се гордея много с живота си. Той беше добър, интересен живот. Омъжих се за блестящ човек, когото всички наричаха Вълка, затова и ти, Джак, стана Кутре. Обичах Вълка навремето, но колкото и да беше блестящ, той не бе от най-приятните. Но пък животът след него, след като го напуснах, се оказа чудесен. Прекарах тези години, посветена с радост на единствената ми истинска любов — историята.

Но най-голямото от всичките ми постижения си ти, Кутре.

Тихото момченце, станало мъж. При това най-добрият вид мъж. Не някакъв бездушен герой или дори прочут легендарен воин, а просто човек за другите. Всяка майка би се гордяла с това.

Кутре, верността на твоята весела банда приятели — Зоуи и Лили, Заир и Бенямин,

Скай Монстър (признавам, че не знам какво е истинското му име) и дори на кучетата ти — е просто начинът, по който вселената ти връща онова, което ти си дал първо.

Зоуи — благодаря, че обичаш сина ми. Подобно на повечето мъже, той сигурно не го казва достатъчно, но те обожава. Благодаря.

И Лили. Хлапе. Ти си уникална. И не само защото можеш да превеждаш някакъв древен език. А защото си ти. С твоя блестящ любопитен ум и възхитителната ти личност. В теб има светлина. Нека тя блести. Не позволявай на никого да я помрачи.

(О, и се грижи за татко ти. Той се тревожи за теб. И излизай с хлапето Алби. Харесвам го. През историята момичетата винаги научават твърде късно този урок — не искаш да бъдеш с момчетата с рокерски якета, а с умниците с очила и добри сърца.