Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

След като проучили скалата с дълбочинен радар, инженерите попаднали на плътен гранит.

В доклада им пишеше:

Дълбочинното проучване показва голям пласт гранит, който, изглежда, се издига постепенно в посока на намиращото се наблизо плато Гиза [вж. Приложението]

Надлъжното сечение показва очертанията на конична подземна маса, чийто връх по преценките ни би трябвало да се намира в близост до платото. Може би трябва да съобщим това на Департамента по старините…

Алби се намръщи.

Конична подземна маса? В западните покрайнини на Кайро, недалеч от платото Гиза?

Замисли се.

Движението на пустинните пясъци на Египет можеше да е много голямо. Цели храмове са се озовавали под тях. Самият Сфинкс е бил погребан до шията в продължение на много векове, през които пясъкът е бил носен от пустинята западно от него.

Щом нещо с размерите на Сфинкса можеше да бъде покрито от пясъка, напълно възможно беше през хилядолетията пясъците на пустинята да погълнат и ниска планина.

Алби продължи да преглежда доклада на инженерите и неочаквано попадна на едно изображение.

— Мътните да ме вземат — промълви той.

Изображението се наби в очите му.

Резултатите може и да не означаваха нищо за строителните инженери, но фактът беше налице, ясен като ден — Сфинксът върху подземен камък, подземна планина.

Алби бързо написа в търсачката „Акер, изображения“ с очакването да попадне на някаква птица — Хуфу споменаваше, че Акер бди над лабиринта, кацнал на свещения си връх.

Но когато видя първото изображение, подскочи от изненада.

Изображението на Акер показваше два полегнали лъва с общо тяло, гледащи в противоположни посоки.

— Леле… защо не съм го видял по-рано? — промълви Алби. — Уреусът от Ватикана. Снимките, видени от Мей и Линда там. През цялото време е било пред очите ни.

Седящият отпред Руфъс го чу, че си мърмори под нос, и попита:

— Какво те тормози, хлапе?

— Руфъс — каза Алби, — някой е заповядал на Хуфу да построи Голямата пирамида и той го е направил недалеч от нещо, наричано Акер. Въпросният Акер е много важен за нас, защото не само бди над лабиринта, който търсим, но и със сигурност се намира на върха на четвъртата желязна планина. Руфъс, мисля, че знам какво е Акер.

— Какво?

— Най-прочутата статуя в Египет. Акер е Големият сфинкс в Гиза.

— Ако Сфинксът лежи върху последната желязна планина — запита се Алби на глас, — тогава къде е входът към храма?

Прозрението му дойде като гръм от ясно небе.

— Чакай, виждал съм входа! — каза той.

— Хлапе, какви ги говориш? — попита Руфъс.

Алби затрака яростно на лаптопа си, докато не ги намери — снимките, които Мей беше направила в Тайния архив на Ватикана и им беше изпратила. Две изображения на Сфинкса.

Първото беше прочутата скица на Виван Денон, направена по време на експедицията на Наполеон в Египет през 1798 година:

— Еха… — промълви Алби, когато погледна скицата.

Сигурно беше виждал това изображение десетки пъти, но сега се съсредоточи не върху гигантската каменна глава, която стърчеше от пясъка, а върху на темето й.

— Никога досега не съм обръщал внимание какво правят там.

Сега, когато имаше причина да се вгледа по-внимателно, фигурите изпъкваха по-ясно.

Мъжете не бяха включени в скицата с единствената цел да покажат размерите на Сфинкса. Те правеха нещо.

Две неща, ако трябва да сме по-точни.

Върху главата на Сфинкса се бяха качили трима мъже.

Онзи, който стоеше отпред, държеше въже с тежест над челото на статуята, сякаш мереше нещо.

— Опитва се да пресъздаде уреуса — каза Алби.

По-важен обаче беше единият от другите двама мъже.

Той излизаше от главата на Сфинкса.

— Това е входът — промълви Алби.

За да го потвърди, отвори другото изображение, пратено от Мей от Ватикана — въздушната снимка на Големия сфинкс, направена някъде през двайсетте години на миналия век: