Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Централното място в космодрума се заемаше от ракетната площадка.

Тя беше построена в същия груб съветски стил като онази в Байконур. Иначе казано, представляваше гигантска метална платформа, която благодарение на две колосални бетонни колони стърчеше от ръба на почти отвесна скала над огромна циментова чаша с дълбочина шейсет метра.

По време на изстрелването, когато ракетата се издигаше от площадката, опашката й от нажежени газове попадаше в чашата, без да засяга командните сгради горе.

След множеството изстрелвания през последните четирийсет години бетонната повърхност на чашата беше почерняла като стените на стара камина.

Защото космодрумът все още работеше. След рухването на Съветския съюз през 1989 г. той бил занемарен, но с появата на частни компании за изстрелване на сателити бе купен от европейска корпорация и преоборудван.

Затова, когато самолетът приближи космодрума, Алби видя на глухото оранжево сияние на охранителните светлини модерна ракета — висока, бяла и стройна, поставена на площадката и готова за изстрелване.

Руфъс също беше силно впечатлен.

— Мътните да ме вземат, виж само размерите на това място.

Но когато приближиха, лицето на Алби посърна.

Той видя контролната кула на космодрума — четириетажна сграда, която приличаше на умалена версия на кулата за въздушен контрол на някое летище.

Всичките й прозорци бяха изпотрошени от силна експлозия.

И в този момент Алби се досети.

— Хората на Растор явно са имали същата идея — каза той. — Използвали са средствата за комуникация тук, за да установят контакт с втория роувър на Луната и да открият пиедестала, когато Растор е изпълнил Падането в Йерусалим. След това са го покрили отново с фолиото и са унищожили кулата, така че противници като нас да не могат да използват отново апаратурата. Мамка му!

Руфъс огледа опустелия космодрум. Високите му сгради и ракетата бяха осветени в оранжево от охранителните светлини.

— Не съм гений или нещо такова — рече той, — но може да е останал някакъв начин да се свържем с онзи лунен роувър.

— Я пак? — каза Алби.

Кайро, Египет

26 декември, 02:10

Джак се носеше през центъра на Кайро в откраднатата полицейска кола и пресичаше кръстовища на червени светофари, без никой да го спре.

Градът пустееше.

Нищо не помръдваше по улиците. Всички коли бяха спрели, паркирани до тротоарите или блъснали се в стени или една в друга.

Целият Кайро спеше.

Със Зоуи до него и Лили, Мечо Пух и Стреч на задната седалка, Джак зави по една рампа и излезе на автострадата, пресичаща града. Караше с изгасени светлини, за да останат незабелязани.

Издигнатата автострада се виеше между модерните сгради на египетската столица. Централната част на Кайро е като цяло ниска, с няколко десетки офис сгради и западни хотели, които стърчат над бъркотията от джамии, тесни улички и пазари.

На запад над всичко това се издигаше гордостта на страната.

Древни и гигантски, трите пирамиди на Гиза доминираха на западния хоризонт. Недалеч от тях, в предградието Гиза, бяха построени няколко небостъргача, но никой от тях, независимо от височината си, не можеше да се сравнява с присъствието на пирамидите.

Те бяха построени по различни мащаби.

И бяха от друго време.

Джак погледна пирамидите, без да спира да лети на запад през града и да профучава покрай спрелите коли.

Спомни си безумната битка на върха на Голямата пирамида преди повече от десетилетие, когато бе поставил отново ключовия й камък.

И ето че сега отново беше тук.

Всъщност това изглеждаше напълно уместно. Станеше ли дума за древни времена, всички пътища водеха към Египет.

Точно в този момент скенерът му улови радиосигнали от някой, който вече се намираше в некропола Гиза.

Разнесоха се забързани гласове:

— База Луцифер, тук брат Илай с екипа в Гиза. Готови ли сте?

— Разбрано, екип Гиза, тук база Луцифер в Аризона. Връзката е установена. Когато кажеш, Илай.

— Току-що проникнахме през дъното на шахтата в главата на Сфинкса и виждаме огромно помещение с Падащ храм в средата. Влизаме. Бъдете в готовност.

Очите на Зоуи се разшириха.

— Намерили са храма под Сфинкса.

— Кои са тези? — попита Лили.

— Монаси от ордена на Омега — отвърна Джак. — Още приятелчета на брат Езекил. Смятаме, че Езекил е извършил Падането под двореца Потала, преди Сфинкса да го унищожи с ядрен удар. Вероятно в момента пътува към Върховния Лабиринт, ако вече не е там. Изглежда, че приятелчето му Илай се опитва да изпълни Падането тук, за да удвоят шансовете си в Лабиринта. Отново сме последни в тази надпревара.