Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Какво е Луцифер? — попита Мечо Пух. — Изглежда ми странно момчета католици да си имат база с такова име.

— Свръхмодерна обсерватория на Католическата църква в Маунт Грейм в Аризона, на двеста и четирийсет километра източно от Тусон — отвърна Джак. — „Луцифер“ е прякорът на телескопа. Явно оттам монасите са установили връзка с лунохода, за да махнат фолиото от пиедестала.

Колата им — все още с изгасени светлини — излезе от поредния завой и внезапно пирамидите се изпречиха пред тях като огромни тъмни триъгълници на фона на нощното небе.

И там, пред пирамидите, легнал спокойно на мястото, което беше заемал хиляди години, загледан мълчаливо на изток, с изпънати напред лапи и перфектно повдигната глава, ги чакаше Сфинксът, странен и загадъчен както винаги.

На ярката светлина на прожекторите можеха да се видят трима мъже с миньорски каски, пълзящи по темето на огромната статуя.

Четвърти стоеше до микробус в подножието й.

Тримата на главата на Големия сфинкс бяха издигнали над дупката стойка, на която беше монтирана лебедка с въже, спускащо се в шахтата.

Внезапно радиото оживя отново.

— Екип Гиза, в Луцифер току-що засякохме нещо да приближава към вас. Чакай, какво…!

Сигналът прекъсна.

Джак погледна Зоуи.

— Какво стана, по дяволите?

Стреч отговори, като вдигна телефона си. Си Ен Ен предаваше на живо. Водещият изглеждаше объркан.

— Получихме… момент… получихме непотвърдени съобщения за ядрена експлозия недалеч от Тусон, Аризона. Все още очакваме картина, но първите сведения са за експлозия източно от града…

Лили ахна.

— На двеста и четирийсет километра източно ли?

Секунди по-късно на екрана се появи зърнеста картина.

Тя показваше адска гъба, издигаща се над пустинята на Аризона. Надписът под картината гласеше: ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ — ЯДРЕН ВЗРИВ НЕДАЛЕЧ ОТ ТУСОН, АРИЗОНА.

Отговорът на монасите при Големия сфинкс беше моментален:

— Луцифер, докладвайте!

Никакъв отговор.

— Луцифер, обадете се!

Пак нищо.

Джак преглътна. После включи сателитната си радиостанция.

— Алби, пристигна ли на космодрума?

— Току-що, Джак. Имаме малко проблеми, но може би ще намерим начин да установим връзка с един от роувърите на Луната.

— Правете каквото е нужно — каза Джак. — И си пазете гърба. Лошите явно не искат никой друг да изпълни Падане и могат да дойдат за вас.

Космодрум„ Западни“

Либийска пустиня

В либийската пустиня се провеждаше демонстрация на майсторско пилотиране.

Внимателно управляван от Руфъс, Су-37 приближи върха на шейсетметровата ракета, стояща на площадката на космодрума.

Ракетата приличаше на гигантско копие, насочено към небето и поддържано от метални подпори.

Преди да бъде изстреляна, тя се крепеше в метално скеле — плетеница от асансьори, стълби, платформи, тръби за вода, газ и гориво и работни помещения. Изумителното в случая беше, че цялото скеле можеше да се дръпне назад на огромните си панти подобно на разтварящо се цвете, преди ракетата да се понесе с рев към небето.

Когато Изтребителят-бомбардировач стигна върха на ракетата, стъкленият похлупак на кабината му се отвори и дребната фигура на Алби изпълзя на едното крило и скочи на най-горната платформа на гигантското скеле.

След което се затича към върха на ракетата.

Блъскан от вятъра, Алби спря до ракетата над пустинята. Заради допълнителните шейсет метра дълбочина на чашата му се струваше, че се намира на замайваща височина.

От това място можеше да вижда на километри във всяка посока. Равният терен наоколо се простираше чак до тъмния хоризонт, без да бъде прекъсван от нищо.

Толкова навътре в пустинята звездите обсипваха цялото небе.

Огромната пълна луна, толкова ярка, че можеше да чете на светлината й, се намираше на изток, почти директно над Гиза в Египет.

Алби нямаше време да се възхищава на гледката.

С помощта на автоматична отвертка той бързо свали един панел от конусовидния нос на ракетата, разкривайки различни датчици, кабели, мигащи лампички и малка клавиатура с компютърен екран.

Това беше навигационната и комуникационна система на ракетата.

Основната част на ракетата, шейсетметровото й тяло, се заема от горивото. Работната част е в носа й. Именно там се намира цялата авионика и електроника, включително инструментите за насочване и комуникация, както и спътникът (често съвсем малък), който трябва да бъде изведен в орбита.