Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Джак! Приключи ли? Тук си имаме сериозен проблем!

— Още не, Алби! — извика Джак, докато скачаше на следващото ниво. — Задръж лъча още малко, докато стигнем долния олтар!

И продължи надолу по пръстени и стълби, докато не се озова на най-долното и най-малко ниво на храма…

… където се озова срещу едрия брат Илай, който му препречваше пътя към долния олтар, на две крачки зад него.

Стените на шахтата продължаваха да профучават около тях.

— Не успя, капитане! — извика Илай. — След секунди ще минем през втория пръстен, а ти няма да си опрял длан в олтара…

Джак нямаше време за речи, така че просто се хвърли напред, подхвана Илай и го събори настрани, докато Лили и Зоуи се втурнаха покрай тях и бързо опряха дланите си в две от изображенията на долния олтар.

Бронзовите вече бяха само едно ниво под Алби и продължаваха да се катерят неумолимо.

Първият подаде глава на нивото на Алби.

Бам!

Алби го застреля в главата с един от специалните си куршуми.

Бронзовият отлетя назад и изчезна от поглед.

По-бързо, Джак…!

Илай и Джак се бореха на най-долното ниво на Падащия храм.

Илай, който беше едър, силен и бърз, успя да се озове зад Джак и го сграбчи в душеща хватка.

После извади дълъг извит нож и замахна да му пререже гърлото, но Джак рязко се извъртя и се хвърли напред, повличайки Илай със себе си, така че челото на монаха се блъсна в каменния ръб на олтара.

Ударът беше ужасяващ.

Плисна кръв.

Монахът се сви — зашеметен, но не и мъртъв.

В следващия миг Джак се погрижи за това.

Свободен от хватката на Илай, той изрита монаха право в гърдите и го запрати от платформата на Падащия храм. Илай изкрещя, докато падаше през ръба.

Джак запълзя на четири крака към олтара и стовари длан върху едно от изображенията…

… точно когато храмът профуча през втория сребърен пръстен в кръглата стена на шахтата…

… и Джак, Лили и Зоуи изреваха от болка, когато издатините се врязаха в дланите им, оставяйки пет дълги белега по пръстите.

В същия миг спирачната система на храма се задейства и падането се забави и спря.

Монахът Илай продължи да пада с писъци, докато изчезваше в мрака на шахтата.

След секунди се удари в дъното и писъците замлъкнаха.

Задъханият Джак погледна Лили и Зоуи.

Тримата вдигнаха ръце.

На десните им длани имаше отпечатъци.

Джак включи радиостанцията си.

— Алби! Успяхме! Махай се оттам!

Алби стреляше като обезумял по настъпващите към него бронзови.

Цялото скеле беше покрито с тях.

Те продължаваха да прииждат. Веднага щом елиминираше един със специалните си куршуми, друг заемаше мястото му. Алби стреляше, без да спира да управлява лунохода. Положението щеше да е комично, ако не беше толкова жизненоважно.

Трябваше да задържи зеления лъч, докато Джак и останалите не завършат Падането.

Един бронзов скочи внезапно зад него — толкова близко, че Алби можеше да различи не само подобната му на клюн муцуна, но и заплетените шарки по блестящия му череп.

Смес от спирали, геометрични фигури и символи на Словото на Тот, шарките приличаха на татуировки върху металното покритие на автомата.

Точно в момента на Алби не му пукаше особено какво представляват.

Застреля бронзовия в лицето. Тилът му цъфна и той полетя от скелето към земята.

И тогава гласът на Джак се разнесе в ухото му:

— Алби! Успяхме! Махай се оттам!

Алби изпадна във възторг от командата на Джак, но измъкването от това положение беше съвсем друга тема…

Тряс!

Нещо се блъсна с дрънчене в моста, свързващ платформата му със скелето.

Клетка, окачена на стоманено въже.

Стоманено въже, спускащо се от изтребителя-бомбардировач!

Руфъс беше приближил самолета точно над ракетата и беше спуснал клетката от бомбения отсек.

— Влизай, хлапе! — прозвуча гласът му в ухото на Алби.

Алби не се поколеба нито за миг.

Хвърли се към клетката и се вкопчи с пръсти в нея, докато бронзовите изпълваха площадката при върха на ракетата. Секунди по-късно руският луноход отново тръгна автоматично напред, покривайки пиедестала със сребристото фолио.

Клетката се залюля силно, докато Руфъс отдръпваше самолета от скелето и пъплещите по него бронзови.

Изтребителят-бомбардировач се отдалечи в нощта.

Руфъс и Алби бяха свършили онова, за което бяха дошли тук.

Бяха разкрили пиедестала на Луната достатъчно дълго, за да могат Джак и останалите да изпълнят Падането в Гиза.