Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Сега беше време да помогнат на Джак в последното предизвикателство — откриването и влизането във Върховния Лабиринт.

Гиза, Египет

26 декември, 04:00

5 часа до затварянето на портите към Лабиринта

След като излязоха от Залата на Падащия храм под Големия сфинкс в Гиза, Джак, Зоуи и Лили се понесоха обратно със Стреч и Мечо Пух към международното летище на Кайро.

Развълнуваната сестра Линда ги посрещна пред очакващия ги С-5 „Сюпър Галакси“ на пистата.

— Знам къде е Лабиринтът — каза тя.

— „Шестнайсет схини от очите ми“ — обясни тя, след като всички бързо се качиха в самолета. — Това каза един от монасите на Омега във Ватикана, докато оглеждаха уреуса на Големия сфинкс. Тогава с Мей не знаехме какво има предвид, но сега знам. Думите му имат смисъл тук, или по-точно в Гиза.

— Чакай, задръж малко. Ще ни трябват по-подробни обяснения — каза Джак.

Линда си пое дъх.

— Схина е древноегипетска мярка за дължина. Равнява се на около десет и половина километра. Онзи монах на Омега каза: „Шестнайсет схини от очите ми“. Подобно на нас и Растор, те са търсили Върховния Лабиринт. И по-точно нещо, което наричаха множител, който определя колко далече — на колко схини — се намира Лабиринтът от някаква изходна точка. Монасите са знаели отправната точка, но не и на какво разстояние от нея е Лабиринтът.

— И коя е отправната точка? — попита Зоуи.

— Сфинксът — отвърна Линда. — Уреусът във Ватикана навремето се е намирал на челото му. Шестнайсет схини от очите ми означава около сто и шейсет километра от очите на Големия сфинкс .

Тя посочи на изток.

— Върховният лабиринт е на приблизително сто и шейсет километра в тази посока. Самият Наполеон навремето е попитал: „Какво гледа Сфинксът? “. Точно това, в продължение на хиляди години — Върховния Лабиринт.

На един компютърен екран беше отворена карта.

На нея Джак наложи линия, започваща от Гиза, и измери 160 километра на запад.

Всички се загледаха в резултата.

— Явно е в Синайската пустиня — каза Зоуи.

— Буквално насред нищото — съгласи се Линда. Джак се намръщи.

Вече беше виждал нещо подобно.

И тогава си спомни.

Бързо отвори на телефона си снимка, която беше направил, докато двамата с Лили бяха в най-вътрешното хранилище на ордена на Омега във Венеция, преди цяла вечност, както му изглеждаше.

Това беше снимка на много стар папирус, озаглавен на латински — MAGNVM VIAM PORTAE QVINQVE. Петте порти на Големия лабиринт.

— Не мога да повярвам, че не съм го забелязал по-рано — каза той. — Приличаше ми на звездна карта, но не е. Това е карта на Египет . Трите ярки звезди отляво, които приличат на Пояса на Орион, са всъщност трите пирамиди в Гиза. Извиващата се вертикална ивица от звезди в средата е Нил. А онова подобно на колело нещо вдясно с петте спици и главината трябва да е Лабиринтът и петте му входа. Да, монасите определено са знаели отправната точка. И просто им е трябвало да определят разстоянието с помощта на множителя.

— Не е много далече — каза Лили. — На не повече от час със самолета.

Джак се намръщи.

— Сфинкса е стигнал там преди един ден и е влязъл в Лабиринта. Трябва да приемем, че Дион вече също е там. Освен това е много вероятно Сфинкса да е разположил охрана при другите порти, за да попречи на съперници като нас, монасите и генерал Растор да влязат.

Той включи радиостанцията си.

— Алби? Руфъс? Живи ли сте?

— Разбира се, Джак — отвърна гласът на Алби. — Тъкмо напускаме космодрума.

— На какво разстояние сте от Кайро?

— Може би на четирийсет минути път — отвърна Руфъс.

— Не можем да ви чакаме — каза Джак. — Трябва веднага да тръгваме за Лабиринта. Среща там. Побързайте. Ще ви пратя координатите.

Прехапа устна и се замисли с какво ще трябва да работи — хора, самолети, коли, оръжия.

— Трябва ни план…

И примигна, когато го осени.