Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Зоуи забеляза.

— Какъв план си намислил, Джак?

Джак се обърна към нея.

— Ще го нарека план Матрьошка. Ей сега ще ви обясня.

Във въздуха над Либия

26 декември, 04:05

4 часа и 55 минути до затварянето на портите на Лабиринта

Докато Руфъс пилотираше своя Су-37 с пълна скорост към Египет, изтощеният Алби седеше в седалката на стрелеца.

Гледаше безразлично интерактивната цифрова карта на самолета, показваща терена долу — голата пустиня Сахара, Либия и Египет.

Подобно на всички самолетни карти, картината на тази пълзеше в реално време с движението на самолета, като показваше имената на различни селища и топографски особености.

Както се беше зазяпал, Алби изведнъж видя име на селище, което му беше познато.

Сгушено до либийско-египетската граница, от египетска страна. Щяха да прелетят директно над него.

На картата пишеше: ОАЗИС СИВА (-19)

„Оазисът Сива“ — помисли си Алби.

В известен смисъл именно тук бе започнало цялото това приключение — в края на краищата Лили беше последната от дългата поредица оракули от това място.

Алби се вгледа по-внимателно в цифровата карта и забеляза допълнението към името: (-19).

За момент се зачуди какво може да означава това и после, когато видя подобни числа до други населени места и формации, се досети.

Височината над морското равнище.

Но в случая със Сива числото беше отрицателно: -19.

— Оазисът Сива се намира под морското равнище — тихо промълви Алби.

— Сега пък какво си мърмориш, хлапе? — попита Руфъс.

— Оазисът Сива се намира в западния край на падината Катара, огромна низина в Сахара, една от най-ниските точки в цяла Африка. Според тази карта той се намира на деветнайсет метра под…

Млъкна.

— Гробницата на Имхотеп — каза той. — Имхотеп пише, че гробницата му се намира в големия хълм на Оракула под морето . Мислех си, че има предвид океана и затова напълно изключих Сива, но съм грешил. Той е говорил за Сива, тъй като тя се намира под морското равнище.

Алби грабна лаптопа си и затрака бързо.

— Какво правиш? — попита Руфъс и се обърна в седалката си към него.

Алби отговори, без да вдига глава.

— Май открих нещо, което ще потрябва на Джак. Някаква древна следа, която може да го преведе безопасно през Върховния Лабиринт.

Кайро, Египет

На международното летище на Кайро екипът на Джак правеше трескави подготовки.

Джак беше дал инструкции на всеки (Алойзиъс и Истън получиха особено важно поръчение) и хората му се бяха пръснали да изпълняват задачите си.

Докато другите действаха, Джак привика Стреч и Мечо Пух.

— Вие двамата няма да дойдете в Лабиринта — каза им сериозно. — Имам друга мисия за вас.

— Да? — предпазливо рече Пух.

— Ако приемем, че някой успее в Лабиринта, светът след това ще е доста шантаво място — каза Джак. — Куп големи градове все още ще спят. И всички свързани с Четирите царства го знаят. Независимо дали подкрепят Сфинкса, или не, онези задници ще имат някакъв план за това как да се развиват нещата след събитието Омега. Не знам как, но искам да намерите въпросните задници и да научите плана им. Вземете сестра Линда и Трейси Смит. Може би ще успеят да ви помогнат. О, и между другото, ако умра, поне вгорчете живота на онези копелета.

Стреч кимна.

— Дадено, Джак.

— И като стана въпрос за смъртта ми… — Джак извади от джоба си запечатан плик и го даде на Мечо Пух. — Пратих това на Зоуи и Лили като имейл, но искам и вие да го имате — тихо добави той.

— Какво е това? — попита Мечо Пух, макар че се досещаше.

— Моето послание — отвърна Джак. — Моето Писмо от Другата страна. Да бъде отворено в случай че не изляза жив от това.

— Джак, не мисли такива… — започна Стреч.

— Ако всичко мине добре, ще вляза в лабиринта с Лили и Зоуи — каза Джак. — И тримата имаме белезите по дланите си, така че всеки от нас може да спаси света, ако успеем да се доберем до трона в центъра. Аз просто… ами… просто не знам за това изпитание. Няма никакви гаранции. Хадес и майка ми бяха убити и не знам колко време ще продължи късметът ми. Аз… просто имам чувството, че може и да не… Вижте, ако не изляза жив, искам да отворите писмото ми и да го прочетете, става ли?

Мечо Пух кимна мрачно.

— Дадено, Джак. Ще се погрижим.

Стреч, който открай време беше стоик и не си падаше по емоционалните жестове, се наведе и прегърна силно Джак.

— Ще успееш, приятел. Винаги успяваш. Винаги.