Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Ниската жълто-кафява планина стърчеше от по-голям масив, сякаш беше обърната към Големия сфинкс на сто и шейсет километра оттук. Имаше приблизително формата на полусфера, от двете страни на която минаваха две тесни долини.

От въздуха Джак различи по краищата на полусферата малки правоъгълни постройки — кафяви каменни кубове, които заради цвета си почти се сливаха с планината.

Портите на Лабиринта.

Те бяха на по около петстотин метра една от друга и щяха да са трудни за забелязване, ако не бяха нещата пред някои от тях. Например пред едната порта имаше разбит самолет. (Джак предположи, че Езекил и негови монаси са пристигнали с него тук предишния ден, след успешното изпълняване на Падането.)

Пред двете крайни порти имаше редици бронзови, по хиляда при всяка порта, построени в отбранителни дъги, за да ги предпазват от настъпление по земя.

Зад тях имаше по-малки фаланги от сребърни — може би по четирийсет във всяка. Те бяха разположени непосредствено пред портите в случай че някой успее да си пробие път през бронзовите.

Явно Сфинкса беше оставил заповеди никой да не бъде допускан да влезе в Лабиринта след него и тези две порти явно все още не бяха използвани.

Джак се загледа в гигантския V-88, който сипеше огън върху най-дясната порта. Беше го виждал на телевизионния екран в Йерусалим, но на живо се оказа още по-огромен. Това беше върховната летяща крепост.

— Обзалагам се, че Растор е използвал този самолет за взривяването на Храмовия хълм — каза той.

Зоуи кимна.

— Както и за унищожаването на купола на „Свети Петър“ в Рим.

— А сега го използва и тук — рече Лили.

Джак видя как гигантският самолет се спусна пред крайната дясна порта, като разпердушини сребърните. Група дребни фигури, водени от Растор, изскочиха от него и се втурнаха вътре.

Джак се обърна към членовете на екипа си.

Вече ги беше запознал с плана Матрьошка. Той беше изключително рискован. Във всеки от трите му етапа можеше да се провали и те щяха да са мъртви още преди да се усетят какво става.

— Добре — каза той. — Целта ни е последната порта, крайната отляво. Всичко се свежда до този момент. Благодаря ви за приятелството и помощта ви през годините. Надявам се да се видим по-късно, ако и когато всичко приключи. Скай Монстър, стари приятелю, закарай ни там.

Могъщият „Сюпър Галакси“, управляван от Скай Монстър, започна да се спуска към комплекса с портите на Върховния Лабиринт.

Откриха огън по тях, но самолетът беше с дебела броня и с едни от най-добрите контрамерки в света и изстреляните ракети профучаваха покрай тях, а куршумите рикошираха от бронирания фюзелаж.

И тогава, най-неочаквано, зад „Сюпър Галакси“ се появи втори самолет! Беше се приближил зад по-големия С-5 и бе останал незабелязан.

Товарният „Херкулес“ на египетските ВВС, пилотиран от Алойзиъс Найт — това беше специалната му задача — изпревари спускащия се „Сюпър Галакси“ и се приземи точно пред него!

В повечето сценарии един „Херкулес“ би бил най-големият участващ самолет, но в случая изглеждаше дребен в сравнение с огромния С-5.

Управляван от Алойзиъс, самолетът се приземи на пустинната равнина пред комплекса, следван от „Сюпър Галакси“.

Той вдигна огромен облак прах и пясък и в следващия момент вече се носеше право към ниската планина и легионите бронзови.

Изобщо не намали скорост.

“Херкулес“-ът се заби право в редиците бронзови и за миг смаза петдесет от тях…

… прокарвайки през строя им просека…

… която секунди по-късно беше използвана като писта от самолета на Джак…

Гледката беше зашеметяваща.

Два огромни самолета, носещи се един след друг през пустинята и помитащи редиците на защитниците.

— На ви, тенекиени шибаняци! — извика Алойзиъс, докато обръщаше самолета наляво към крайната порта на комплекса и гледаше как бронзовите падат с десетки под носа му.

Но той знаеше, че в крайна сметка те щяха да го спрат дори само с огромното си числено превъзходство.

Металните автомати, смазвани и потрошавани като играчки, попаднаха в колесниците, заклещиха ги и след като мина през две трети от редиците им, големият „Херкулес“ започна да забавя скорост.

Тогава Алойзиъс зави рязко надясно и товарният самолет поднесе и спря…

… а следващият го „Сюпър Галакси“, който не беше помитал бронзови, продължи напред към портата.

Сега големият самолет продължи през бронзовите, като ги смазваше под носа си и приближаваше лявата порта на Лабиринта.