Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

И тогава положението стана още по-лошо.

Пак от нищото изникна още един камион и когато го видя, Джак изгуби всяка надежда.

Камионът наби спирачки между мотора на Джак и Йегер Цвай, като вдигна огромен облак прах и пясък.

Когато облакът започна да се разсейва, Джак видя силуетите на още слизащи от каросерията автомати и сърцето му се сви.

Лошите бяха получили още подкрепления.

Но тогава облакът се разнесе и той успя да види бронзовите по-ясно. По главите и раменете им имаше светлосиня боя.

Това бяха бледоликите на Истън!

Насочвани от дребния Истън, който скочи от камиона, шофиран от Алойзиъс Найт, бледоликите се хвърлиха към сребърните — автомати срещу автомати.

— Давай, Джак, давай! — извика Алойзиъс.

И в този кратък момент за отдих, осигурен му от Истън и Алойзиъс, Джак видя решението.

— Благодаря! — извика той и се обърна към Зоуи и Лили. — След мен!

Намираха се само на четирийсет метра от портата, но все още не можеха да стигнат до нея заради сребърните, много от които сега се биеха с бледоликите на Истън.

Тримата се втурнаха в прахта не към портата, а настрани, към…

… разбилия се Су-37.

Покатериха се на крилото на изтребителя-бомбардировач.

— Алби! Руфъс! — извика Джак, докато минаваше покрай тях. — Използвайте втората, за да се измъкнете!

Руфъс се намръщи.

— Втората какво?

Алби метна раницата си към Джак и викна:

— Джак! Вътре има нещо, което ще помогне!

— Благодаря, хлапе! — Джак улови раницата и се пльосна в пилотската седалка на самолета.

— Лили! — каза, докато тя влизаше в кабината. — В скута ми. Зоуи, закопчай се с нея!

Двете скочиха върху Джак, а той вдигна пушката си и колкото и странно да изглеждаше — стреля в дясното крило на самолета.

След три оглушителни гърмежа вече пукнатото крило се отчупи и целият самолет се люшна настрани и се катурна…

… така че сега горната част на кабината беше обърната към затварящата се древна порта.

Зоуи се сети какво предстои.

— Да не би да си решил да…?

— И още как — навъсено отвърна Джак. — Дръжте се.

И с тези думи дръпна лоста за катапултиране и направи невъзможното.

Пилотската седалка изхвърча от преобърнатия самолет като тапа на шампанско и се понесе странично през пустинята, на две стъпки над земята, право към затварящата се порта.

Зоуи извика.

Лили изкрещя.

Джак стисна зъби, когато седалката заподскача по пясъка като хвърлено в езеро плоско камъче, профучавайки между сребърните.

Портата се спусна над тях, но подсилената облегалка на седалката се изпречи на пътя й и я заклещи, принуждавайки я да спре.

Джак бързо разкопча колана и избута Лили и Зоуи под плочата в мрака от другата страна.

— Давайте, давайте, давайте!

Обърна се и хвърли последен поглед към Алби, Алойзиъс и Руфъс, които вече бяха стигнали до изтребителя-бомбардировач, скачаха в кабината му и стреляха по другото му крило, за да го изправят отново. След секунда втората седалка, тази на стрелеца, полетя в небето с надеждата да се приземи успешно на достатъчно разстояние от суматохата.

И тогава гледката на Джак беше закрита от един сребърен, който изникна точно до него.

С бързината на змия сребърният сграбчи Джак за главата и започна да стиска и извива…

… щеше да му откъсне главата…

… но внезапно автоматът беше изблъскан от двама бледолики, които го принудиха да пусне Джак. Изведнъж отнякъде се появи Истън, вдигна Джак на крака и го бутна към спускащата се плоча на портата.

Вече само една педя отделяше плочата от земята.

С последен поглед към небето, планините и пустинята Джак се промуши през процепа на древния вход, следван от Истън и четирима от бледоликите му.

Процепът беше станал толкова тесен, че докато последният бледолик се промъкваше през него, плочата остави дълбоки драскотини по металната му глава…

… и след миг се стовари с грохот върху земята, откъсвайки лабиринта от външния свят.

Джак, Лили и Зоуи стояха в пълния мрак заедно с Истън и четиримата бледолики.

Джак включи фенерчето, монтирано на пожарникарската му каска.

Зоуи — това на цевта на картечния й пистолет МР-7.

Джак, Зоуи и Лили имаха леки раници, пълни с манерки, протеинови блокчета, очила за нощно виждане, резервни пълнители със специално модифицирани патрони, въжета, екипировка за катерене и малки магнитни куки „Магхук“.

Джак провери съдържанието на раницата, подхвърлена му от Алби.

От нея го погледна откъсната мумифицирана глава.