Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Това беше основната причина да дойде тук.

Беше му хрумнало по време на полета.

Картина, която беше видял на космодрума.

Спомни си подобните на татуировки изображения върху главите на бронзовите, подобни на тези, които виждаше в момента върху сребърната шапка — спирали и символи от Словото на Тот, гравирани върху блестящите им черепи.

Предадох тайните на лабиринта на тялото си според обичая на древните.

На тялото си.

Според обичая на древните.

По начина, по който древните бяха гравирали главите на бронзовите и сребърните.

— Именно затова е носил винаги тази шапка — каза Алби. — За да скрива знаците върху скалпа си.

И освети с фенера си почернялата кожа на черепа на Имхотеп Велики. Запечатана в сивия камък, мумията се беше запазила много добре.

Знаците върху скалпа се различаваха трудно, но ги имаше, нанесени със сиво мастило върху почернялата от времето кожа.

Завъртулки.

Геометрични форми.

И редове текст, изписани със Словото на Тот.

Докато разглеждаше татуирания текст и изображенията, си спомни друга част от текста на Имхотеп:

Когато умра, нека следващият първожрец на Амон-Ра копира записаното по същия начин.

— Следващият първожрец на Амон-Ра — повтори Алби. — Предполагам, че някой високопоставен в Католическата църква пази същите тези тайни, татуирани на скалпа му. Най-вероятно кардинал Мендоса.

Руфъс кимна към мумията, чиято глава беше разкрита, но тялото й оставаше запечатано в сивия камък.

— Значи ще го вземем с нас, така ли? И как по-точно?

— Само не казвай на някой археолог какво съм направил — отвърна Алби.

И без никаква церемониалност или почтителност хвана главата и я дръпна рязко. Разнесе се рязко хрущене и главата се отдели от тялото. Алби я пусна в раницата си.

— Значи ще вземем главата? — изуми се Руфъс.

— Определено. — Алби метна раницата на рамо. — Да вървим. Трябва да я занесем на Джак преди да е стигнал до Лабиринта.

Забързаха навън.

Когато излязоха, чуха полицейска сирена в нощта. Някой се беше обадил на местните ченгета.

Но когато полицейската кола спря на върха на Хълма на мъртвите, самолетът вече беше отлетял на изток, към Египет и Върховния Лабиринт.

Петте порти на Върховния Лабиринт

Портите на Върховния Лабиринт, Синайска пустиня, Египет

26 декември, 08:30

30 минути до затварянето на портите

Самолетът на Джак летеше към изгряващото слънце над началото на Суецкия канал в северния край на Червено море.

Пред него се простираше суровият терен на Синайския полуостров.

Той беше брутален — кафяв и неприветлив, насечен и планински, сух и по-горещ от самия ад. Земя на чакъл и скали, пясък и прах.

Нищо не живееше тук. Нито дървета, нито дори бурени.

„И някъде там — помисли си Джак, докато гледаше през предното стъкло на пилотската кабина, — има полукръг от пет древни порти, даващи достъп до гигантски подземен лабиринт“.

След като въведоха в навигационната система курса, водещ право на изток от Големия сфинкс в Гиза (по-точно от очите на уреуса, красял някога челото му), те се надяваха да открият мястото на около 160 километра от отправната точка.

Оказа се, че целта им не е трудна за откриване. Поради три причини.

Първо, заради четирихилядната армия бронзови, строена в отбранителни формации около комплекса заедно с увисналия във въздуха квадрокоптер на Сфинкса и допълнителни хора на земята и в оборудваните със зенитни оръдия джипове.

Второ, заради останките от наскоро разбил се самолет при една от портите.

И трето, заради гигантската битка, бушуваща там.

Огромният самолет на Растор сипеше огън и жупел върху отбранителните сили на Сфинкса.

Гигантският V-88 „Кондор“ беше по-голям дори от квадрокоптера Ми-4000 на Сфинкса. Беше увиснал вдясно от една ниска планина и изстрелваше ракети по квадрокоптера, като в същото време засипваше с трасиращи куршуми цели по земята, като правеше на пух и прах джиповете и посичаше редиците бронзови.

Отекваха експлозии.

Бронзови хвърчаха във всички посоки.

По планината изригваха гейзери от прах и пясък.

В един момент квадрокоптерът на Сфинкса беше улучен от ракета и огромният Ми-4000 се завъртя неуправляемо във въздуха, преди да се стовари в склона на планината и да се разлети на парчета в колосален взрив от пламъци и пръст.