Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— За този път не съм сигурен — със сведени очи рече Джак.

И се отдалечи, за да се захване за работа.

Малко по-късно отлетяха на изток към полуостров Синай и петте укрепени входа към Върховния Лабиринт с ясното съзнание, че им предстои най-голямата битка в живота им.

Оазисът Сива, Западен Египет

26 декември, 06:55

2 часа и 5 минути до затварянето на портите към Лабиринта

Докато Джак се готвеше да потегли от Кайро, Алби и Руфъс се отклониха от първоначалния си курс и се спуснаха към дома на предците на Лили — оазиса Сива.

Със своите захранвани от извори езера и хиляди финикови палми оазисът Сива е наистина забележителен, истинско чудо на природата — изпълнен с живот остров от зеленина насред безкрайно пясъчно море.

При всички други обстоятелства Алби с огромно удоволствие би спрял тук, за да се потопи в историята на това място, но не и сега.

Сега бързаха.

Изтребителят-бомбардировач се спусна от осветеното от луната небе и увисна над главната забележителност на отдалечения оазис — Хълма на мъртвите.

Това беше високо конусовидно образувание, което се извисяваше над огромното главно езеро на Сива и дължеше името си на множеството гробници и гробни ниши в катакомбите си.

Алби скочи на земята и извика:

— Хайде, Руфъс! Ако съм прав, ще ми трябва помощта ти. Вземи чука и длетото.

Двамата оставиха изтребителя-бомбардировач на върха на хълма и забързаха към катакомбите.

В Хълма на мъртвите в Сива има стотици гробници, но по пътя насам Алби беше установил, че само четири от тях са с размери, които биха били достойни за първожрец на Амон-Ра, и само една от тях носеше името Гробницата на Ниперпатот — гробницата на „онзи, който принадлежи към Дома на Тот“.

Алби си припомни думите на Имхотеп:

После да ме запечата в камък в гробницата ми, посветена на Тот в големия хълм на Оракула под морето и нека тайните на лабиринта бъдат погребани с мен.

Бързо откриха гробницата. Тя беше второстепенна туристическа атракция за малцината корави туристи, осмелили се да отидат толкова навътре в пустинята. Представляваше голо правоъгълно помещение, вонящо на вековна плесен.

Алби и Руфъс осветиха гробницата с фенерите си. Тя беше необичайна с простотата си. Върху стените й имаше само две груби изображения на бога на мъдростта Тот с глава на ибис.

— Хлапе, тук няма нищо — каза Руфъс.

Гробницата беше наистина крещящо празна.

Иманяри и археолози отдавна бяха отнесли всичко ценно, което може да се вземе.

— Няма проблем — каза Алби. — Онова, което търсим, няма да е пред очите ни.

Той насочи лъча на фенера си към плочите на пода.

Търсеше нещо, което беше виждал по-рано в древния царски свят…

— Ето! — възкликна и посочи една издължена плоча.

Тя беше малко по-тъмна от останалите.

Изработена от различен камък.

— Сив камък… — каза Алби. — Имхотеп се е разпоредил да ме запечата в камък. Наредил е на последователите след като го мумифицират да погребат мумията му в сив камък. Да го направим.

И така Алби и Руфъс се нахвърлиха върху пода на древната гробница с чука и длетото, започнаха да изсичат камъка и след няколко минути…

… попаднаха на нещо…

… увито в лен.

— Внимателно — каза Алби, докато разчистваха парчетата и разкриха…

… мумията на Имхотеп Велики.

— Леле, майко — прошепна Руфъс.

Алби разви ленените обвивки на главата на мумията, разкривайки за първи път от пет хиляди години лицето на Имхотеп Велики.

Подобно на другите мумии, кожата беше суха, набръчкана и черна. Орбитите бяха хлътнали, устата беше отворена във вечен писък, разкривайки противни зъби.

— Сигурен ли си, че е той? — попита Руфъс.

— Той е — каза Алби. — Носи кепето си.

А каква гледка представляваше то!

Древните статуи и другите изображения на Имхотеп създаваха погрешна представа за характерната му шапчица.

Защото тя не беше изработена от някакъв си прост метал.

Великолепно полираното сребро сияеше под светлината на фенерите им. По ръба на шапката бяха гравирани символи от Словото на Тот.

Алби се загледа с благоговение в сребърната шапка. Среброто беше странно — матово, без да отразява светлината, като това на…

— Сребърните… — промълви Алби. — Шапката на Имхотеп е взета от главата на сребърен. Те са били пазители на древни места като Лабиринта. Чудя се дали Имхотеп не я е взел от някой сребърен при посещението си в Лабиринта.

Бавно и внимателно Алби бръкна в разбития под и свали сребърната шапка на мумията, разкривайки черната кожа на скалпа.