Мэтью Рейли - Трите тайни града

ГОЛЕМИЯТ КРЪГ

ДОЛНИЯТ СВЯТ, ИНДИЯ

Цели три дни след Големите игри Подземният свят беше смълчан.

Участникът пленник капитан Джак Уест-младши, състезаващ се от името на Царя на земята Орландо, бе победил.

Беше се изправил срещу същите смъртоносни предизвикателства като тримата предишни шампиони на Игрите — не други, а Озирис, Гилгамеш и Херкулес — и за изненада на мнозина в царската галерия беше спечелил.

Но по време на финалната церемония по коронясване на царя победител и връчването на Мистериите, които трябваше да преведат благополучно Земята през наближаващата криза, се беше разразил същински пандемониум.

Хеликоптери бяха атакували храма на планинския връх, където се провеждаше древната церемония. Синовете на Хадес се бяха опитали да убият собствения си баща. И войската минотаври на Хадес, всичките четири хиляди, след като бяха открили плана на синовете да премахнат господаря им, се беше вдигнала на бунт и бе атакувала планината. Когато телохранителите на двама от бягащите царе проявиха глупостта да открият огън по минотаврите, последва смърт и разруха.

Двама от четиримата царе бяха разкъсани на парчета. Почти целият царски елит, събрал се да гледа Игрите, също беше избит.

Само двама царе бяха оцелели.

Хадес, царят на Подземния свят, който беше избягал с Уест и верните му приятели.

И Орландо, който се беше изнизал заедно със съветника си, католическия кардинал и член на тайната църковна група Омега Рикардо Мендоса, изоставяйки целия си антураж и дpyгитe царски особи да срещнат смъртта.

Никога през историята не се беше случвало Четирите легендарни царства да изпаднат в такъв хаос. В продължение на хиляди години те бяха управлявали света от сенките, като бяха поставяли и сваляли правителства според прищевките си, бяха разпалвали войни и бяха унищожавали империи.

Мълвата се разпространи бързо.

Навсякъде по света онези с връзки с Четирите царства бързо научиха за случилото се.

Владетелската институция изисква някои неща, най-важното от които е приемствеността. Трябваше да бъдат намерени и коронясани наследници, но непосредствено след Игрите не беше сигурно кои от тях са оцелели и кои не.

Друго изискване на владетелската институция е наказанието, възмездието, обвиняването.

Някой трябваше да бъде посочен като виновник за нечувания край на Игрите. И съответно да бъде наказан.

Най-тревожното беше, че Мистериите — самата причина за организирането на Великитe игри — не бяха разкрити, а съдбата на света зависеше от тях.

„За всички тези неща обаче ще се погрижат други" , помисли си царят на минотаврите, докато оглеждаше опразнения Подземен свят, очукан и разнебитен след хаоса.

Голямото стълбище беше ужасяващо разбито в средата. Това беше дело на Усет.

Асансьорът до свещения храм на върха на планината беше откачен от носещата си конструкция.

Навсякъде лежаха трупове. Мнозина бяха летели от храма чак до oсноватa на планината. Гледката не беше приятна.

Когато бе избягал от Подземния свят, Хадес бе завещал царството си на царя на минотаврите Минотус и народа му, за да изживеят дните си в спокойствие и неизвестност тук, в отдалечената пустош в северозападната част на Индия.

След всички тези събития Минотус беше дал на войската си от минотаври няколко дни почивка и сега беше дошло времето за почистване.

Труповете бяха събрани и изгорени.

Разбитите каменни блокове на Голямото стълбище бяха разчистени в подготовка за възстановяването му.

И трийсет минотавъра бяха изпратени при Големия кръг, най-отдалечения край на Подземния свят и мястото на Петото предизвикателство — безумно състезание с коли по път без парапети около ръба на черна бездънна пропаст.

На трийсетте бе наредено да разчистят разбитите коли и труповете, осейващи коварния път.

Ключова част от задачата им беше разчистването на района около двете загадъчни структури, издигащи се в най-отдалечения край на най-отдалечения кът от Подземния свят — огромна пирамида, разположена в подобна на кутия ниша и многоетажна сграда, увиснала над бездната.

По страните на cградата на равномерни редове бяха изсечени стотици правоъгълни ниши, във всяка от които имаше по един блестящ сребърен ковчег.

На всеки от стотиците ковчези имаше гравюра на мъж с глава на дългоклюна птица.