Мэтью Рейли - Трите тайни града

Лили видя надписа на напречната греда.

„Светът е пустош от страдание и болка" преведе тя и двамата с Джак се спогледаха.

Зоуи поклати глава.

— Господ да ми е на помощ. При нормални обстоятелства новините ми щяха да са направо изумителни, но след онова, което си преживял…

— Къде е Никой? — попита Джак.

— Замина за лабораторията си в Сан Франциско, за да изследва геологичните проби и да види дали има подобни на тях от други части на света.

— А Лаклан и Джулиъс?

Джак обичаше близнаците — двама рижи непрекъснато бърборещи шотландски гении, които обожаваха еднакво астрофизиката, историята, компютърните игри и всичко свързано с „Междузвездни войни“.

— Върнаха се в Лондон — каза Зоуи. — Въпреки пристрастяването си към „Лигата на легендите” Лаки вече е и семеен човек. С отговорности.

През годините, откакто близнаците бяха помогнали на Джак да намери Шестте свещени камъка и да разкрие зaгадката на Петимата велики воини, двамата се бяха отърсили донякъде от вечните момчета в себе си и бяха пораснали.

Джулиъс си оставаше решително необвързан, но Лаки бе срещнал и се беше оженил за една сладка астрофизичка от японско-американски произход от Кеймбридж — Ерико Киношита. Двамата имаха още по-сладки четиригодишни близнаци, Кейлъб и Уилоу.

Вечният зевзек Джулиъс изпитваше огромна наслада да пита Лаки каква кола кара сега.

Лаки навеждаше глава.

— Майчински ван. — Червен „Нисан Куест“, върховният майчински ван.

На рождения си ден преди няколко месеца Лаклан се беше събудил и бе видял състезателен номер, изписан върху капака и страните на червения ван — 55. Подарък от Джулиъс.

— Просто исках да изглежда малко по-секси — с дяволита усмивка му беше обяснил Джулиъс.

Въпреки всичко близнаците си оставаха близнаци — дупе и гащи, братя завинаги. Това, помисли си Джак, беше връзка, която никога не можеше да се скъса. Джулиъс всъщност живееше в апартамент в пристройка в задния двор на къщата на Лаки недалеч от Лондон.

След като всички се бяха събрали, Мечо Пух и Стреч бяха готови да се върнат в дома на Пух в Обединените арабски емирства.

Щяха да вземат Йоланте със себе си.

Щяха да я оставят в Дубай, откъдето тя щеше да се върне сама в Обединеното кралство.

— Трябва да се върна в Кралския архив и да взема някои неща преди да го е направил Орландо — каза тя на Джак, докато двамата стояха на прашната писта до фермата му. — После ще се наложи да изчезна за известно време. Предполагам, че скъпият ми брат ми е доста ядосан.

Тя надраска бързо нещо върху едно листче.

— Вземи. Това е номерът на мой предплатен телефон. Ако имаш нужда от мен, използвай също такъв и ми прати съобщение. И благодаря, Джак. Чудесно се справи на Игрите.

После го целуна по бузата и си тръгна.

Стоящата наблизо Зоуи се намръщи.

След като тримата си заминаха, Зоуи и Лили седнаха с Джак и се заеха с раните му.

— Боже мой — каза Зоуи по едно време. — Наистина са те подредили добре.

Джак се намръщи.

— Повярвай ми, усещам всяка синина.

Почисти изкуствената си лява ръка (с която се беше сдобил след загубата на истинската в деня на раждането на Лили преди двайсет години) с кърпа, топла вода и препарат за миене на съдове.

След това учтиво се оттегли и следван от верния си малък пудел Рокси, се излегна в пълната с гореща вода вана на задната веранда.

Затвори очи и най-сетне спря, напълно.

Задиша дълбоко, за да се отпусне, остави пустинното слънце да топли клепачите му, като поглъщаше и се наслаждаваше на тишината.

В края на краищата именно това обичаше най-много в уединената си ферма.

Тишината. Спокойствието. Тоталното откъсване от шумния външен свят. Харесваше му тук, далеч от всичко.

След възхитителната гореща вана си легна и спа трийсет и шест часа, без да се буди.

Рокси остана до него през цялото време, легнала по гръб, с лапи нагоре, също толкова изтощена.

Mей реши да остане известно време във фермата на Джак, но поради конкретна причина.

Искаше да говори с Хадес за Четирите лепендарни царства, работата на живота й.

За жена, известна с безкомпромисното си отношение към враговете, Mей бе направо замаяна от перспективата — чувстваше се като историк, на когото се е отворила възможност да вземе интервю от президент от миналия век, или като конспиративен теоретик, който най-сетне е успял да попадне в Зона 51.

Докато Джак спеше, двамата с Хадес седнаха да обядват заедно.