Мэтью Рейли - Трите тайни града

Никой не беше там, когато малко след Игрите един от ковчезите беше започнал бавно да се отваря.

Сега, когато пристигнаха тук, чистачите минотаври го видяха отворен.

Това предизвика голямо вълнение.

Откакто се помнеха, древната кула се беше издигала в мистериозно мълчание.

Водачът на почистващия екип се свърза с царя на минотаврите и му съобщи за откритието. Минотус отговори, че ще дойде веднага.

Неспособни да устоят на любопитството си, чистачите пристъпиха към отворения сребърен ковчег и надникнаха вътре.

В него лежеше човекоподобна фигура.

В напълно спокойна поза, по гръб, сякаш спеше.

Приличаше на бронзова статуя с предимно човешки черти — глава, рамене, ръце, крака.

С изключение на едно.

Нямаше лице.

Очите и устата липсваха, а вместо нос имаше зловещ извит клюн.

Ръцете на фигурата бяха скръстени на гърдите. Бяха изваяни от същата матова бронзова сплав, от която беше и цялата статуя. Бронзът беше особен — сияещ и в същото време матов. Лъчите на фенерите се отразяваха от статуята по странен, някак мъглив начин. По тялото на статуята не се виждаха никакви резки и снадки. Сякаш цялата беше излята наведнъж в съвършен калъп.

Минотаврите чистачи се спогледаха в почуда и се замислиха за стотиците други ковчези, вградени в стените на висящата кула.

Никой от тях не беше отворен. С изключение на този.

И изведнъж бронзовата статуя се надигна, седна и обърна към тях зловещата си безлика глава.

Някъде дълбоко от нея прозвуча безизразен глас:

— Кушма алла?

Минотус и помощниците му дойдоха след двайсет минути…

…и завариха целия разчистващ екип, всичките трийсет, насечени на парчета и лежащи в локви кръв.

Отвореният ковчег беше празен.

А после бронзовата фигура се появи зад Минотус и помощниците му.

— Кушма aллa? — каза безликото нещо.

Минотус се намръщи. Езикът му бе непознат.

— Не разбирам — отвърна той.

И тогава бронзовият човек вдигна металните си нокти и ги атакува без страх, колебание и милост.

ЗАМЪКЪТ АРАГОН

ОСТРОВ ИСКИЯ,

БРЕГЪТ НА АМАЛФИ, ИТАЛИЯ

ЧЕТИРИ ДНИ СЛЕД ГОЛЕМИТЕ ИГРИ

В просторната пещера във вътрешността на извисяващия се островен замък срещу западния бряг на Италия имаше осмоъгълна зала.

В осмоъгълната зала имаше осмоъгълна маса, скована от износени дъски, някога били част от Porta Scelerata, прокълнатата порта, една от вратите на древния Рим.

Понякога през вековете масата била описвана като кръгла, но технически това не е вярно. Тя беше осмоъгълна, с място за един от осемте мъже, които през последните 1600 години бяха седели тук и се бяха обявявали за собственици на масата, на замъка и на целия остров Иския.

За онези, които знаеха за съществуването им, те бяха известни като Рицарите от Златната осмица.

Осмоъгълната им зала беше украсена с трофеи от минали мисии, отнети oт жертвите им — мечове, щитове, корони.

Днес пред Осемте беше изправен самотен мъж, застанал на тесен корниз от другата страна на пропастта до масата. Платформата беше известна като Терасата на молителя и беше измислена така, че стоящият на нея да е принуден да гледа нагоре към Рицарите.

Мъжът на корниза носеше прозрачна медицинска маска, покриваща долната дясна четвъртина на лицето му.

Очите му пламтяха яростно. Измъчваше го непоносима болка, но той не го показваше. Лекарят му беше изписал силни болкоуспокояващи, но мъжът отказваше да ги взема.

Точно сега болката го захранваше, пришпорваше го, напомняше му за отмъщението, което търсеше.

Отмъщение, което Златната осмица щеше да му осигури.

След като мъжът с маската представи случая си и осигури изискваното гигантско заплащане, лидерът на Златната осмица стана и се обърна тържествено към събратята си.

— Цената е платена, знакът е поставен. Съгласно нашия стар свещен обичай Рицарите от Златната осмица приемат тази задача.

Лидерът взе трите снимки, дадени от мъжа по време на изложението му.

— Задачата е ясна — каза той. — Едно убийство, две отвличания. Този мъж трябва да бъде ликвидиран, а по-младият и жената да бъдат заловени живи и изправени пред знатния ни работодател, който да постъпи с тях така, както намери за добре.

Лидерът на Златната осмица кимна почтително на мъжа с маската.

— Цената ни е висока, но за повече от две хиляди години никога не сме проваляли мисия.

Той вдигна снимките. На тях бяха заснети: