Мэтью Рейли - Турнирът

Тази книга е художествена измислица. Макар в нея да се споменават реално съществуващи герои и организации, техните действия са продукт на въображението ми.

Освен това романът не се препоръчва на непълнолетни лица.

1603

Моята кралица е мъртва. Приятелката ми е мъртва. Светът вече не е същият. Сега е по-мрачен.

Никога няма да разбера как успяваше да се справи така добре в този хаотичен свят. Винаги успяваше да постигне своето в един бурен живот, прекаран сред придворни, епископи и командири. Постигаше го често с чара си, много пъти благодарение на ловкостта и проницателността си, а понякога и чрез по-директния метод на премахването на онези, които й се противопоставяха.

Винаги знаеше кога хората я гледат. Не се съмнявам, че когато пращаше някой окаян нещастник в Тауър, това бе колкото заради престъплението му, толкова и заради представлението. Понякога владетелите трябва да дават сурови примери.

Мнозина твърдят, че невероятната ловкост на ума й е резултат на образованието й при великия учител Роджър Аскам. Виждала съм с очите си резултатите от това образование и мога спокойно да заявя, че то бе сред най-високите за нашето време.

Като дете на член от домакинството й и като нейна връстница, аз бях основната другарка в игрите на младата принцеса. По-късно щях да стана нейна главна камериерка, но като момиче поради близостта ни ми бе позволено да присъствам на уроците й и така получих образование, до което при други обстоятелства никога не бих могла да се докосна.

На седем години Елизабет владееше идеално френски, разбираше испански и можеше да говори и да чете на латински и гръцки. Когато Уилям Гриндал (под наставничеството на великия Аскам) пое образованието й през 1544 година, тя беше прибавила към списъка италианския и немския. Макар че Гриндал водеше ежедневните уроци, човекът в сянка неизменно си оставаше Аскам, великият архитект на цялостното й обучение. Той поемаше нещата, когато се изучаваха важни предмети — езици, математика и история, както древна, така и съвременна. Убеден привърженик на редовните занимания на открито, той дори я учеше на изкуството на стрелба с лък в Хатфийлд.

Освен това трябва да се спомене, че учеше младата принцеса Елизабет на шах.

Още я виждам като тринайсетгодишна, наведена над дъската — как непослушните рижави кичури обрамчват елфическото й луничаво лице, как втренченият й поглед не се откъсва от фигурите, как се опитва да реши кой е най-добрият й ход, докато седящият срещу нея Аскам, без изобщо да обръща внимание на играта, я гледа как мисли.

Като дете Бес изгуби много повече игри, отколкото спечели; някои от домакинството в Хатфийлд смятаха за скандално, че Аскам непрекъснато бие дъщерята на краля, при това често смазващо.

Неведнъж след някоя игра Бес се хвърляше със сълзи в обятията ми.

— Ох, Гуини, Гуини! Пак ме би!

— Той е жестоко чудовище — успокояващо казвах аз.

— Нали? — Но после се овладяваше. — Един ден ще го бия. Ще го бия, и още как.

И, разбира се, накрая го направи.

От своя страна, великият учител изобщо не се извиняваше за бруталния си начин на игра, дори когато гувернантката на Бес написа на краля писмо, в което се оплакваше от поведението му.

Когато беше притиснат от пратеник на краля по въпроса, Аскам посочи, че човек не се учи, ако не губи. Работата му, каза той, била да обучава малката принцеса. Кралят прие аргументите му и пораженията на шахматната дъска продължиха с негово позволение. По-късно Елизабет рядко губеше партия шах, а на много по-опасната дъска на живота — в двора в Лондон и в открито море срещу Кастилската династия — не изгуби нито веднъж.