Мэтью Рейли - Турнирът

Шахът, твърдеше Аскам, учи на много важни уроци — да притъпяваш бдителността на противника, да залагаш капани и да виждаш кога ти кроят номера, да си дързък и да сдържаш дързостта си, да изглеждаш наивен, докато в действителност си нащрек, да виждаш няколко хода напред и да откриваш, че решенията винаги имат последици.

Аскам научи добре младата ми господарка.

Но за мой най-голям шок едва сега научих, че най-добрият урок на Аскам е бил предаден не в малката ни учебна стаичка в Хартфордшър, а на друго място, далеч от Англия.

През последната седмица, когато здравето й се влоши и я прикова към леглото, моята господарка ме повика при себе си и заповяда на всички други прислужници да напуснат покоите й.

— Гуини — рече тя. — Моя мила, скъпа Гуини. Сега, когато светлината помръква и краят приближава, искам да ти кажа нещо. Това е история, която пазих в тайна цели шейсет години.

— Да, Ваше Величество.

— Наричай ме Бес, както ме наричаше, когато бяхме деца.

— Разбира се. Моля, продължете… Бес… — Не я бях наричала така от половин век.

Очите й бяха отворени, но се взираха в нищото.

— Мнозина се чудят на живота, който изживях, Гуини. Кралица, която така и не се омъжи и не роди наследници. Жена без военно обучение, отблъснала армадата на Филип. Владетелка протестантка, която неуморно екзекутираше католическите мисионери на Игнаций Лойола и която неведнъж отхвърли предложенията за брак на руския цар Иван. Как станах такава — лишена от сексуалност, високомерна към мъжете, предпазлива спрямо придворни и посланици, безмилостна с враговете — е резултат от много неща, но най-вече от едно-единствено изживяване от младостта ми, от едно пътуване, което предприех в пълна тайна. — Тя въздъхна. — Не смеех да разкажа на никого за тази случка от страх, че ще ме вземат за фантазьорка, която си измисля небивалици. И сега искам да ти разкажа за случилото се.

През следващите два дни моята кралица говореше, а аз слушах.

Разказа ми за събитие от младостта й, когато през есента на 1546 година, когато Хартфордшър беше внезапно сполетян от чума. Роджър Аскам я отведе от Хатфийлд Хаус за три месеца.

Помня много добре онези времена поради няколко причини.

Първо, чумата от 1546 година бе особено свирепа. Бягството на кралските деца от ужасната болест беше нещо нормално — да махнеш младия наследник от огнището на болестта бе най-добрият начин да предотвратиш прекъсването на династията — и онази година мнозина от жителите на Хартфордшър побързаха да напуснат графството.

Второ, времената бяха особено опасни за Елизабет. Макар че прокарването на Закона за наследяване на короната от 1543 година я признаваше за наследница, през 1546 година, когато бе на тринайсет, тя бе третата поред след по-малкия си брат Едуард, тогава на девет, и по-голямата си сестра Мери, тогава на трийсет. Самото съществуване на Елизабет обаче, можеше да представлява заплаха за претенциите и на двамата и тя бе изправена пред реалната възможност да бъде отведена посред нощ и да посрещне кървавия си край в Тауър — край, за който удобно можеше да бъде обвинена чумата.

Третата и последна причина е свързана може би повече с мен, отколкото с господарката ми. Помня особено добре онова време, защото при заминаването си на изток Елизабет реши да не ме вземе със себе си.

Вместо това взе друг член от домакинството — подобно на фея момиче на име Елси Фицджералд, което, признавам си, бе много по-красиво и изискано от мен.

Плаках дни наред след заминаването им. И прекарах есента в горчива самота у роднини в Съсекс, далеч от чумата, но и от компанията на приятелката ми.

Когато моята господарка завърши разказа си, останах безмълвна от ужас и смайване.

През годините след онази самотна есен на 1546-а тя винаги бе твърдяла, че пътуването й било скучно и еднообразно, просто поредната екскурзия до континента с Аскам. Макар да се твърдеше, че заминали на изток да гледат някакъв турнир по шах, след завръщането си Елизабет нито веднъж не спомена за играта или за подобно състезание, а приятелството й с Елси никога вече не беше същото.

След като чух разказа й за онова време, вече зная защо.

Пътуването й изобщо не е било скучно и еднообразно.

Аскам не просто я отвел далеч на изток, отвъд границите на християнския свят, в самото сърце на земите на мюсюлманите, във великия Константинопол — той изложил бъдещата кралица на множество смъртни опасности, докато двамата били привилегировани свидетели на най-забележителното събитие, което така и не било записано в историята.