Мэтью Рейли: Трите тайни града

А после от самолета се появиха и други.

Първо Йоланте.

Зоуи изобщо не си падаше по британската принцеса.

Аристократична, самоуверена, изтънчена и тотално егоистична, — Йоланте беше пълна противоположност на Зоуи. Официалната титла на сестрата на Орландо Комптън-Джоунс, Царя на Земята, беше Пазител на Кралския архив. Пътищата им се бяха пресичали на няколко пъти — веднъж Йоланте се беше опитала да убие Зоуи и Джак в Абу Симбел в Египет, многократно се беше отивала да съблазни Джак, а после, най-изненадващо, беше спасила живот му в древния подземен обект при Диего Гарсия, въпреки че не и се налагаше да го прави. Зоуи не знаеше дали да се довери на Йоланте, или да я застреля на място.

А после се появиха двама души, които тя не познаваше — Хадес, на около шейсет, висок и атлетичен, и един по-дребен и набит мъж с рошава черна коса, широк нос, дебели вежди и дълбоко разположени кафяви очи. По-късно Джак го представи като Е-147.

— Господи! — възкликна Зоуи. — Заминавам само за седмица и виж се на какво си заприличал! Какво е станало? Изглеждаш така, все едно си бил в ада и си се върнал.

— Позна от първия опит, скъпа. Да влезем и да седнем. Имам много за разказване.

Това беше подценяване.

Отне известно време, но с помощта на останалите Джак разказа всичко на Зоуи.

За това как беше отвлечен в Пайн Гап, за Големите игри, за Четирите легендарни царства, за помощта, която беше получил по време на Игрите от друг шампион на име Плашилото („и на един дебел, но много доблестен пилот, оказал се далече от зоната си на комфорт“, добави Скай Монстър, повдигайки бинтованата си дясна ръка като доказателство), и, разбира се, за катастрофалния край на всичко, когато армията минотаври бе щурмувала планинския дворец и всичко беше отишло по дяволите.

Мей помогна на Джак да обясни на Зоуи концепцията за четирите древни царства на Земята, Морето, Небето и Долния свят, като й показа своята специална карта на света, на която бяха отбелязани границите им, наложени върху известните национални граници:

— Да не би да искаш да кажеш, че държавите, парламентите и правителствата са само фасади на тези четири царства? — попита Зоуи. — Че са техни инструменти?

— Именно — отвърна Мей. — Те са реалнитe властимащи на света.

Зоуи поклати глава.

— Добре, тогава какво искат?

— Онова, което са искали всички владетели в историята — каза Мей. — Да запазят властта си.

— Ами ти? — обърна се Джак към Зоуи. — Какво намерихте с Никой в Марианската падина?

Никой беше прякорът на професор Дейвид Блек, техен приятел и един от най-големите специалисти на света по спускане на големи дълбочини. Протеже на прочутия търсач на корабокрушения и откривател на „Титаник” Робърт Балард, Никой прекарваше времето си в търсене на пълни със съкровища изгубени испански галеони и изучаването на странния морски живот в най-тъмните дълбини на океаните. Той беше отчасти учен, отчасти моряк, стопроцентов авантюрист и свестен тип.

Именно той бе извикал Зоуи два дни преди Джак да бъде отвлечен, за да участва в Игрите — искаше да й покаже откритието, което беше направил в Чалънджър Дийп, най-дълбоката част на Марианската падина. Пътуването я беше откъснало напълно от света за една седмица. И може би беше спасило живота й, когато Джак беше отвлечен.

— Какво намерихме ли? — отвърна Зоуи. — О, нищо особено… освен запечатана каменна врата на десет километра под повърхността на Тихия океан с надпис на Словото на Тот. С близнаците се спуснахме в подводница заедно с Никой, за да проучим и да направим тестове. Дълбочинният радар показа нещо зад вратата — не зала или кухина, а колосален депозит на някакъв вулканичен камък, наречен пикритен базалт.

— Мисля, че не става дума просто за някакви стари депозити — каза Алби.

— Не. Този депозит е огромен и напълно обвит от тънка кора вкаменени морски наноси. Освен това има формата на съвършен куб със страни седем километра. Седем километра! С прави страни и прави ъгли. Освен това намерихме още много орнаментирани „врати“ — десетки, разположени на равни интервали около куба. Направих снимки на първата врата.

Зоуи погледна Лили.

— Надявах се, че може би ще успееш да разчетеш надписа.

— Разбира се — рече Лили.

Зоуи й даде снимка на орнаментираната врата, осветена oт ярък лъч на прожектор. С правоъгълна форма и с мраморни колони от двете и страни, тя изобщо не беше на мястото си на океанското дъно.