Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Колесниците му също започнаха да се задръстват от натрошените тела на автоматите — въпреки пораженията бронзовите си оставаха „живи“ и продължаваха да дерат и секат като някакви метални зомбита дори докато колесниците ги премазваха — и накрая „Сюпър Галакси“ спря…

… на триста метра от лявата порта, пред най-малко петстотин бронзови, които продължаваха да блокират пътя.

Облак от прах и пясък се вдигна над окаяната сцена — двата очукани самолета с пръснати около тях бронзови.

Онези от бронзовите, които още бяха на крака, започнаха да настъпват към неподвижния

„Сюпър Галакси“.

В този момент предната част на самолета — масивният коничен нос — се повдигна, разкривайки огромния товарен отсек, от който изхвърча камион, спусна се по рампата и се понесе към бронзовите, като ги помиташе по същия начин, по който го бяха направили самолетите!

Джак беше зад волана, а Лили и Зоуи седяха до него. Той караше бързо, като правеше резки завои в опит да стигне до портата в ниската планина.

Камионът рязко подскачаше, докато бронзовите изчезваха под него.

Някои автомати успяха да се вкопчат в камиона, забивайки острите си нокти в метала.

— Господи! — извика Зоуи, когато ноктите на един бронзов пръснаха прозореца на вратата от нейната страна.

Бам!

Тя отнесе главата на бронзовия със специалния куршум, изстрелян от упор.

Така продължиха напред през редиците на бронзовите — Джак караше, а Лили и Зоуи стреляха наляво и надясно, докато приближаваха портата.

Но подобно на самолетите по-рано, камионът в крайна сметка не издържа на огромния брой бронзови.

Той приближи на стотина метра от портата, преди да бъде спрян…

… и тогава третият елемент от плана Матрьошка — превозно средство в превозно средство в превозно средство — изскочи от каросерията на камиона — мотоциклет с кош, с Джак на кормилото и Лили и Зоуи в коша!

Джак управляваше съсредоточено, докато мотоциклетът се приземяваше от каросерията и завиваше. Той се насочи към портала…

… и посърна.

Оцелелите бронзови бързо затвориха редиците си.

Триста на брой.

Препречващи пътя.

А зад тях имаше и сребърни.

— Мамка му! — изруга Джак. — А почти стигнахме.

В следващия миг от двете страни на мотоциклета минаха два откоса тежки 50-милиметрови куршуми, които пометоха бронзовите пред него, разчиствайки пътека до портата.

— Тук сме, Джак! — извика гласът на Алби в ухото му.

„Черният гарван“ се сниши над тях и увисна във въздуха, а тежките картечници на крилете му продължиха да трещят и да помитат редиците бронзови.

Джак даде газ и се понесе напред по пътеката, профучавайки покрай падащите от двете му страни автомати.

Хаосът беше абсолютен.

Изтребителят-бомбардировач висеше над него и разчистваше пътя; Зоуи и Лили стреляха наляво и надясно от коша със специалните си куршуми.

Джак гледаше право напред, съсредоточен върху портата.

И когато приближиха, видя дебела каменна плоча, която се спускаше надолу — външната врата се затваряше бавно, за да запечати входа. И вече почти достигаше земята.

Оставаха й само около две стъпки, преди да се затвори напълно.

Вече се намираха само на шейсет метра от нея…

… когато реактивен снаряд, изстрелян от един от защитниците-хора на Сфинкса, улучи „Черният гарван“ и той отлетя назад ранен, оставяйки черна диря след себе си, и се стовари в прахта на четирийсет метра от портата, завъртя се странично на нея, едното му крило почти се отчупи и…

… последната група сребърни затвори редиците си пред мотора на Джак и блокира пътя.

На Джак му идеше да закрещи.

Обърна се да погледне самолета, да види дали Алби и Руфъс са добре. Точно в този момент похлупакът на изтребителя-бомбардировач се отвори и Руфъс и Алби изскочиха навън и откриха огън по сребърните.

Бяха добре и продължаваха отчаяно да помагат, за да разчистят така необходимия път пред Джак.

Той отново даде газ и се понесе напред…

… и най-неочаквано друг противников камион изникна от нищото и спря пред тях, блокирайки портата!

Камионът се шофираше от рицар на Златната осмица — отново Йегер Цвай, противникът на Джак от Москва и Йерусалим — и беше натоварен с още двайсет сребърни, които бързо скочиха от него!

— Това вече не е истина… — изпъшка Джак.

— Съвсем близко сме! — извика Лили.

Джак просто не можеше да повярва на очите си.

Погледът му се стрелна от двайсетте новопристигнали сребърни към намръщеното лице на Йегер Цвай в кабината, каменната плоча, която вече почти се беше затворила, и първоначалните сребърни защитници, които бяха пометени, но сега се изправяха отново на крака и тръгваха със залитане към него.